Котелът от Гундеструп е пищно украсен сребърен съд, датиран от 1 в. пр. Хр., което го отнася към късния Латенски период. Открит е през 1891 г. в блато край село Гундеструп, полуостров Химерланд, Дания. Днес се съхранява в Датския националния музей в Копенхаген, като копие се намира в Ирландския национален музей в Дъблин.

Котелът от Гундеструп 

Котелът от Гундеструп е най-големият артефакт от Желязната епоха в Европа (диаметър 69 см, височина 42 см, вместимост 130 л). Изработен е от 8.885 кг позлатено сребро. Състои се от 12 правоъгълни панела (пластини), оформящи вътрешните и външните му стени[1]. Покрит е отвън и отвътре (дори и дъното) с изображения на митични същества и митологични сцени, свързани помежду си. Декорацията му показва тракийско или индийско влияние върху келтската култура. Някои изследователи смятат, че стилът на изображенията явно е производен от късноелинистичното изкуство в Тракия, както и са правени опити в тракийската митология да бъдат открити основните идеологически извори за образите и сцените върху котела[2].

Котелът от Гундеструп е едно от най-забележителните произведения на келтската торевтика. Открит е разглобен на съставните си части, което според някои изследователи говори за наличието на определен ритуал. Произходът и датировката му все още са спорни: някои смятат, че е изработен през I в. пр. н. е от скордиските; според други произходът му е келтско-лигурийски от II в. пр.н.е., а трети го извеждат от Северна или Североизточна Галия от II-III в. пр.н.е.[3]. Допуска се и хипотезата, че съдът може да е изработен от чуждестранни майстори (от Югоизточна Европа) и предназначен за употреба от келтите[4].

Източници редактиране

  1. Елис, Питър Бересфорд. Кратка история на келтите. Унискорп. София, 2008. стр. 217.
  2. Маразов, Иван. Митология на златото. ИК Христо Ботев. София, 1994. стр. 269.
  3. Ботеройд, Силвия и Паул. Келтската митология в образи и символи. Рива. С., 2010. стр. 166.
  4. Грийн, Миранда Джейн. Келтски митове. Абагар. Велико Търново, 1997. стр. 17.