Кралство Саксония (на немски: Königreich Sachsen) е историческа държава в източната част на Германия, съществувала от 1806 до 1918 г.

Кралство Саксония
Königreich Sachsen
1806 – 1918
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Континент
Столица
Официален език
Форма на управление
Площ
14 993 km²
Население
По оценка от 1910 г.4 806 661 души
Предшественик
Свещена Римска империя
Курфюрство Саксония
Курфюрство Саксония
Наследник
Германска империя (1871-1945)
Ваймарска република
Кралство Саксония в Общомедия

През 1806 г. Наполеон Бонапарт издига Курфюрство Саксония (Kurfürstentum Sachsen) в статут на кралство. От 1806 до 1815 г. е част от Рейнския съюз, а от 1815 до 1866 г. – от Германския съюз. От 1867 г. е член на Северногерманския съюз и от 1871 до 1918 е част от Германската империя. Столица на кралството е град Дрезден.

История редактиране

 
Карта на Кралство Саксония 1815 – 1918

Кралство Саксония възниква на 11 декември 1806 г. с подписването на Познанския договор между Франция и Саксония (съюзник на Прусия). С подписването на договора Саксония излиза от Четвъртата конфедерационна война, след разгромяването на саксонско-пруските войски през октомври 1806 г. от Наполеон при Йена-Ауерщед и Прусия изоставя саксонските си съюзници.

Според Познанския мир окупираната от Наполеон Саксония трябва да влезе в Рейнския съюз и да отстъпи територии, намиращи се в Тюрингия (арт. 7), за което ѝ са обещани пруски теритотории около Котбус и е издигната след Бавария и Вюртемберг на кралство (арт. 3). Освен това в Саксония римско-католическата вяра става правно еднаква с евангелско-лутеранската вяра (арт. 5).

На 20 декември 1806 г. следва провъзгласянето на управляващия курфюрст Фридрих Август Справедливи крал на Саксония.

По времето на Антон Добрия на 4 септември 1831 г. влиза в сила нова Конституция и Саксония става Конституционна монархия.

Списък на кралете на Саксония редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Rudolf Kötzschke, Hellmut Kretzschmar, Sächsische Geschichte. 2 Bände, Dresden 1935, Nachdruck in 1 Band, Frankfurt/M. 1965, Augsburg 1995 (u.ö.), S. 299 – 397.