Крани
Крани (на македонска литературна норма: Крани) е село в Община Ресен, Северна Македония.
| Крани Крани | |
| — село — | |
 | |
  Крани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 1130 m |
| Население | 416 души (2002) |
| Пощенски код | 7317 |
| МПС код | ВТ |
| Крани в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Долна Преспа на брега на Песпанското езеро, в подножието на планината Баба.
История редактиране
В XV век в Карахани, Преспа са отбелязани поименно 117 глави на домакинства.[1]
В XIX век Крани е смесено село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, са посочени две села Ерани (Erani) с 30 домакинства и 86 жители българи и Крайно (Kraino) с 38 домакинства и 92 жители мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крани има 180 жители българи християни, 200 арнаути мохамедани и 130 цигани.[3]
В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Краани има 256 българи екзархисти и 342 албанци и работи българско училище.[4] Българската църква „Света Богородица“ е построена през 1865 година, а в околността на селото има останки от по-стари църкви.[5] „Свети Никола“ е от 1925 година, а „Свети Илия“ вероятно е издигната върху по-стар храм в началото на XX век.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крани е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[7]
По време на Илинденското въстание 13 души от селото се включват във въстаническите чети. От тях загиват Ламби Насторов и Найдо Трайков.[8]
При избухването на Балканската война 2 души от Крани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат сръбски части. Чета на Черна ръка, начело с Василие Търбич под предлог разоръжаване на населението започва масов терор над всички по-видни българи. Ефтим Трайков от Крани, който отказва да предаде пушката си, е жестоко пребит и заровен до кръста в земята.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 416 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 103 |
| албанци | 305 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 7 |
Личности редактиране
- Родени в Крани
Али Алиу (р.1934), албански македонски писател и литературен критик, академик
Цветко Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[12]
- Други
Сабит Кранли (р. 1945), юрист от Северна Македония, роден в Ресен
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 44.
- ↑ Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 26. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39