Крибул
Крибу̀л е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.
| Крибул | |
 Село Крибул | |
  Крибул  Крибул | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 320 души[1] (15 март 2024 г.) 29 души/km² |
| Землище | 11 029 km² |
| Надм. височина | 825 m |
| Пощ. код | 2951 |
| Тел. код | 07541 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 39726 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сатовча Арбен Мименов (ДПС; 1999) |
| Кметство – кмет | Крибул Ибраим Шишков (ДПС) |
| Крибул в Общомедия | |
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 391 |
| Българи | 208 |
| Турци | 157 |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 19 |
География редактиране
Село Крибул се намира в планински район. Селото е разположено източно от Бистрица на север от село Боголин. То попада в историко-географската област Чеч.
История редактиране
Крибул има дълга история. Селото съществува още от древни времена. За това свидетелстват тракийските гробове, които се разкриват от жителите на селото, докато обработват градините си. Открити са и останки от еднокорабна църква от V век, около която през Средновековието се развива некропол.[3] Вероятно е Крибул да е наследник на обезлюденото село Букорово или да е приютило преселници от него.[4]
В XIX век Крибул е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крабул (Kraboul) е посочено като село с 50 домакинства и 140 жители помаци.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крибул (Крабулъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 550 българи-мохамедани.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Крибул (Крабул) има мюсюлманско мъжко население 180 души, което живее в 50 къщи.[7]
Вследствие на Балканските войни, от 438 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 217.[8]
През 1899 година селото има население 290 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[9] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Абланица, Боголин и Крибул живеят 1692 помаци.[10]
Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Крибул е било съответно 218, 170, 227 и 254 души.[11]
Обществени институции редактиране
- ОУ „Светлина“
Културни и природни забележителности редактиране
При археологически проучвания край Крибул са открити средновековен некропол и късносредновековна църква,[12] сред руините на изчезналото село Букорово. Крибул е известно и с това, че е единственото село в Чеча, в което има открити следи от развитие на средновековна черна металургия.[13]
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 151.
- ↑ Михайлов, Стамен. Църквата при с. Крибул, Благоевградски окръг // Родопи (11). 1969. ISSN 0861-1327. с. 16-18.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 106.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
- ↑ Гоце Делчев - Археологически обекти и места
- ↑ Георгиев, Георги Костов. Старата железодобивна индустрия в България. София, БАН, 1978. с. 135.
