Крижин (хребет)
Хребета Крѝжин (Кизир-Казирски хребет) (на руски: хребет Крыжина, Кизир-Казырский хребет) е планински хребет в Южен Сибир, в югоизточната част на Красноярски край, част от планинската система на Източните Саяни. Простира се на протежение около 200 km между горните течение на реките Кизир на север и Казир на юг, съставящи на река Туба, десен приток на Енисей. Максимална височина връх Грандиозни 2922 m (), в централната част. Изграден е основно от метаморфни шисти и варовици, прорязани от гранити. От него водят началото си река Кизир и няколко нейни леви притока и няколко десни (Базибай и др.) притока на Казир. В източната част има няколко малки ледника; най-голям – Сталнов (дължина 3 km). Склоновете му са обрасли с тайга от ела, кедър и лиственица, върховете му са скалисти, а на изток обезлесени. Има следи от древни заледявания (кари, трогови долини и др.).[1]
| хребет Крижин | |
  Местоположение на картата на Русия Красноярски край | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  РусияКрасноярски край |
| Част от | Източни Саяни |
| Най-висок връх | връх Грандиозни |
| Надм. височина | 2922 m |
Хребета Крижин е открит, първично изследван и топографски заснет през 1858 г. от експедиция ръководена от немския астроном и геодезист на руска служба Лудвиг Шварц и наеменуван в чест на топографа на експедицията Иван Крижин.