Кримскотатарски език
Кримскотатарският език, кримскотурски (Qırımtatarca, Qırımtatar tili) или как кримските татари в Добруджа казват татарски език (Tatarşa, Tatar tĭlĭ/Tatar tili) е тюркски език, който е майчин за около 300 000 души.
| Кримскотатарски език qırımtatarca / tatarşa / къырымтатарджа | |
| Страна | Узбекистан, Украйна, Румъния, България, Турция |
|---|---|
| Регион | черноморие |
| Говорещи | 540 000 |
| Писменост | латиница, кирилица |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Алтайски ТюркскиКъпчакски Кримскотатарски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Автономна република Крим |
| Малцинствен в |  Румъния |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | – |
| ISO 639-2 | crh |
| ISO 639-3 | crh |
 Кримскотатарски говорещи области | |
| Кримскотатарски език в Общомедия | |
Голяма част от тях живеят в Узбекистан, където са насилствено преселени през 1944 г. от съветските власти, но от 1990-те години известен брой кримски татари се връщат в Крим. Езикът се говори и от около 21 000 души в Румъния и 6000 души в България, главно в Добруджа.
История
редактиранеТрите кримско-татарски диалекта са се оформили през Средновековието въз основа на къпчакските и огузките говори на тюркоезичното население на Крим. Големите разлики между диалектите са следствие от сложния етнически произход на кримските татари, които са смесица от тюркски и нетюркски народи.
Съвременният кримско-татарски език възниква в края на 19 век покрай дейността на просветителя Исмаил Гаспрински. Неговата дейност дава възможност на кримско-татарската култура да се възроди след вековете на упадък, последвали включването на Крим в състава на Руската империя. Гаспрински фактически създава книжовния кримско-татарски език, който за разлика от съвременния се базира на южния огузки диалект.
През 1928 г. проведената в Крим лингвистична конференция взима решение за създаване на нов книжовен език въз основа на централния диалект, защото именно той е най-разпространен и е еднакво разбираем за останалите два диалекта. Именно този втори книжовен език, чиято кодификация започва през 1920-те години, се използва най-общо казано.
Оспорвана принадлежност
редактиранеТрадиционно кримско-татарският език е включван в къпчакско-половецката подгрупа на къпчакските езици, в която са също и карачаево-балкарският, кумикският и караимският език. Централният диалект, който оформя съвременния книжовен език, заема междинно положение между къпчакските и огузките езици и затова такава класификация не е съвсем правилна.
Диалекти
редактиране- Южният (ялъбойски) диалект принадлежи към огузкия клон и е много близък до турския, като се различава от литературния турски не повече, отколкото някои чисто турски диалекти. Сред особеностите на този диалект са и значителният брой гръцки и италиански заемки.
- Степният (северен, ногайски) диалект, на който говорят ногаите, принадлежи към къпчакската група и е сроден с карачаево-балкарския, ногайския и кумикския език. На степния диалект говорят кримските татари в Румъния и България и мнозинството от кримските татари в Турция.
- Най-разпространеният, централен или татски диалект, на който говорят в планинската и предпланинската част на полуострова, е междинен. Той има както къпчакски, така и огузки черти и на тяхна основа се създава съвременният книжовен кримско-татарски език. Независимо от съществената прилика с огузките езици, централният диалект е пряк продължител на куманския език, говорен на полуострова през 14 век (на него е написан Куманският кодекс (Codex Cumanicus)).
Писменост
редактиранеДо 1928 г. кримско-татарският език използва арабската азбука, от 1928 до 1939 г. – латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф, а от 1939 г. – кирилицата.
От 1990-те години се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния съвет на Крим от 1997 г. Тази азбука е различна от използваната през 1930-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на 2 допълнителни букви – Q и Ñ.
Използват се както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в интернет се използва почти изключително латиница, а в печата – предимно кирилица.
Латиница (от 1992):
| A a | B b | C c | Ç ç | D d | E e | F f | G g |
| Ğ ğ | H h | I ı | İ i | J j | K k | L l | M m |
| N n | Ñ ñ | O o | Ö ö | P p | Q q | R r | S s |
| Ş ş | T t | U u | Ü ü | V v | Y y | Z z |
- Татари в Румъния използват също буквите Ĭ ĭ и W w[1]
Кирилица (от 1938):
| А а | Б б | В в | Г г | Гъ гъ | Д д | Е е | Ё ё |
| Ж ж | З з | И и | Й й | К к | Къ къ | Л л | М м |
| Н н | Нъ нъ | О о | П п | Р р | С с | Т т | У у |
| Ф ф | Х х | Ц ц | Ч ч | Дж дж | Ш ш | Щ щ | Ъ ъ |
| Ы ы | Ь ь | Э э | Ю ю | Я я |
Произношение
редактиранеПравилата за четене не са много сложни. Буквите [a], [b], [d], [f], [h], [m], [n], [o], [p], [r], [s], [t], [u], [v], [z] се четат както българските [а], [б], [д], [ф], [х], [м], [н], [о], [п], [р], [с], [т], [у], [в], [з]. Буквата "Ъ" е част от кирилските диграфи. При останалите важат следните правила:[2]
| Латиница (с 1992) | Кириллица | IPA | Забележка |
|---|---|---|---|
| А а | А а | /a/ | |
| â | я | /ʲa/, /ja/ | |
| B b | Б б | /b/ | |
| C c | Дж дж | /ʤ/ | [дж] (както в джудже). |
| Ç ç | Ч ч | /ʧ/ | |
| D d | Д д | /d/ | |
| E e | Э э, е | /e/ | |
| F f | Ф ф | /f/ | |
| G g | Г г | /g/ | |
| Ğ ğ | Гъ гъ | /ɣ/ | украинско [г]. |
| H h | Х х | /x/ | |
| I ı | Ы ы | /ɯ/ | |
| İ i | И и | /i/ | |
| J j | Ж ж | /j/ | |
| K k | К к | /k/ | |
| L l | Л л | /l/ | |
| M m | М м | /m/ | |
| N n | Н н | /n/ | |
| Ñ ñ | Нъ нъ | /ŋ/ | английското [ŋ] в sing. |
| O o | О о | /o/ | |
| Ö ö | Ё ё | /ø/, /jo/ | турско [ö]. |
| P p | П п | /p/ | |
| Q q | Къ къ | /q/ | |
| R r | Р р | /r/ | |
| S s | С с | /s/ | |
| Ş ş | Ш ш | /ʃ/ | |
| T t | Т т | /t/ | |
| U u | У у | /u/ | |
| Ü ü | ю | /y/, /ju/ | турско [ü]. |
| V v | В в | /v/, /w/ | |
| Y y | Й й | /j/ | |
| Z z | З з | /z/ | |
| ts | Ц ц | /ʦ/ | |
| şç | Щ щ | /ɕ/ | |
| - | Ь ь | - | |
| - | Ъ ъ | - |
Източници
редактиране- ↑ Ismail H. A. Ziyaeddin, Ali Cafer Ahmet-Naci, Nida Ablez and Risa Iusein. ALFABE. Constanta, Editura Imperium, 2015. ISBN 978-606-93788-8-5. с. 78).
- ↑ Darya Kavitskaya. Crimean Tatar. LINCOM EUROPA, 2010.