Крузър Мк II (A10) е разработен съвместно с Крузър Мк I, предвиден да бъде негова пехотна (тежка) версия. На практика той не се счита за подходящ за тази роля и се класифицира като тежък крузър. Използването на този танк е ограничено само за Британската армия.

Крузър Мк II (A10)
Тактико-технически данни
Националност Англия
Типбърз/среден танк
История на производство и служба
ПроектантДжон Карден
ПроизводителVickers
Произвеждан1938 – 1940
Брой произведени175
На въоръжение1939 – 1941
На въоръжение вБританската армия
КонфликтиВтора световна война
Габаритни характеристики
Тегло14,3 t
Дължина5,5 m
Ширина2,6 m
Височина2,5 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)30 mm
Броня (странична)22 mm
Броня (задна)12 mmм
Основно въоръжениеQF двуфунтово оръдие
100 снаряда
Допълнително въоръжение2 x картечници Vickers/Besa
4050 патрона
Технически данни
Силова установкаAEC 179 6 цилиндъра
150 hp
Окачванетри колелета разположени на тележка с хидравлични амортисьори Newton
Макс. скорост26 km/h (по шосе)
13 km/h (прес. терен)
Запас от ход160  km (по шосе)
Екипаж5
Крузър Мк II (A10) в Общомедия

История и характеристики редактиране

А10 е разработен от Джон Карден от Vickers през 1934 г., като вариация на А9. Двата малки купола, характерни за Марк I, са премахнати, допълнителна броня е монтирана отпред и отстрани на шасито, както и от всички страни на купола. Дебелината, на повечето места, е приблизително удвоена спрямо А9.

Няма разделение между отделението на механик-водача и бойното отделение. Въоръжението на купола се състои от двуфунтово (40 mm) оръдие и картечница Vickers. В дясно от шофьора, оръжейна площадка, е монтирана картечница Беса. Допълнителната огнева мощ е за сметка на простотата – Vickers и Беса използват различни амуниции. Екипажът на танка е от 5 души (командир, стрелец, пълнач, шофьор и картечар).

Този танк използва същото окачване и двигател като А9. В резултат на това той е по-бавен. А10 влиза на въоръжение пред декември 1939 г. Въпреки че при него се жертва скоростта за сметка на бронята, той все пак е слабо брониран и като резултат – неефективен. Производството започва през юли 1938 г. Произведени са общо 175 броя, 45 от железопътната компания в Бирмингам, 45 от Метро-Камел и 10 от Vickers, от които 30 от варианта CS. В края на 1939 г. е възложена още една поръчка на железопътната компания, този път за 75 машини.

Бойна история редактиране

Известен брой Марк II са изпратени във Франция като част от Британския експедиционен корпус. Представянето им там, на пресечен терен, е оценено като слабо. Все пак са използвани в Северна Африка при защитата на Тобрук през 1941 г., където надеждността и представянето на окачването в пустинни условия са възхвалявани. 60 броя участват в боевете в Гърция, като част от 3-ти кралски танков полк. Над 90% от загубите са от механични повреди, най-често повреди при веригите.[1]

Вариации редактиране

Крузър Мк II (A10 Мк I)
Класифициран е като тежък крузър. 31 са изпратени във Франция с британската 1-ва бронетанкова дивизия, но се представят зле по време на кампанията. До края на 1941 г. участват в Северноафриканската кампания.
Крузър Мк IIA (A10 Мк IA)
Картечниците Vickers са заменени с картечници Besa. Добавена е армирана кутия за радиото.
Крузър Мк IIA CS (A10 Мк IA CS)
Има 94 mm гаубица вместо двуфунтово (40 mm). Стандартните амуниции включват 40 димни и няколко осколочно-фугасни снаряда.
Други танкове базирани на това шаси

Източници редактиране

  1. Watt, Robert „A Tankie's Travels“, ISBN 1-84683-021-4

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cruiser Mk II в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​