Крум (село)

село в област Хасково
Вижте пояснителната страница за други значения на Крум.

Крум е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково. До 1906 година името на селото е Идирлии.[2]

Крум
Общи данни
Население547 души[1] (15 март 2024 г.)
58,7 души/km²
Землище9,329 km²
Надм. височина113 m
Пощ. код6438
Тел. код03925
МПС кодХ
ЕКАТТЕ39966
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Крум
Златка Тенева
(ГЕРБ)

География редактиране

Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград-Пловдив-София. На север в непосредствена близост до селото преминава река Марица. На юг през землището на селото преминава Марица (магистрала).

История редактиране

В неолитния ритуален комплекс отпреди 8500-8300 г. край селото по време на изграждането на автомагистрала „Марица“ (2009-2013) екип от археолози под ръководството на доц. Веселина Вандова (Регионален исторически музей – Кюстендил) извършва системни проучвания. По част от събрания животински костен материал палеозоологът проф. Златозар Боев установява останки от най-малко 8 вида бозайници – белозъбо сляпо куче (Spalax leucodon), изчезналият през 18 в. от България бобър (Castor fiber), домашно говедо, домашно магаре, домашна свиня, коза, овца, както и една птица – неопределен до вид кеклик (Alectoris sp.). От установеното съотношение (1:37) на дивите спрямо домашните бозайници следва, че по това време скотовъдството в района е имало доминиращо стопанско значение.[3]

Редовни събития редактиране

На 21 септември всяка година се организира селски събор. Датата съвпада и с празника на селото.

Други редактиране

Футболния отбор на селото ФК Марица (Крум) през годините се състезава в югоизточна „В“ група и А ОФГ Хасково.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Boev, Z. 2014. Animal remains of the Middle Neolithic settlement near Krum Village (Haskovo Region (SE Bulgaria). – ZooNotes, 58: 1-6.