Крупище (на македонска литературна норма: Крупиште) е село в централната част на Северна Македония, община Карбинци.

Крупище
Крупиште
— село —
„Свети Никола“
41.8419° с. ш. 22.2497° и. д.
Крупище
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКарбинци
Надм. височина298 m
Население336 души (2002)
Пощенски код2202
МПС кодŠT
Крупище в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия ѝ бряг, северно от град Щип.

История редактиране

Край Крупище има две антични и средновековни укрепления - Цапар на изток и Кале на север. На рида Клетовник на запад е открита Клетовнишката ротонда. На Калето, североизточно от Крупище са открити останки от голям петапсиден храм - Крупищката базилика. Открит е още един храм - така наречената Цървена църква,[1] както и голям брой надписи-графити.[2]

През XVII век, на темели от стара трикорабна базилика е изградена църквата „Свети Никола“.[1]

В XIX век Крупище е село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Крупище има 144 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Крупища има 176 българи екзархисти.[4]

През март 1915 година 45-годишния българин Пано Чифутски е убит, а 3 моми са изнасилени от сръбските окупатори.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 336 жители, от които:[6]

Националност Всичко
македонци 313
албанци 0
турци 12
роми 0
власи 10
сърби 0
бошняци 0
други 1

Бележки редактиране

  1. а б Културно наследство на општина Карбинци // Посетен на 10 ноември 2019 г.
  2. Илевски, Петар Хр. Поjава и развоj на писмото. Со посебен осврт кон почетоците на Словенската писменост, Македонската академија на науките и уметностите, Скопjе 2001, с. 310-311, 314-316, 320.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 124
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 февруари 2008