Крушоради
Крушоради (на гръцки: Αχλάδα, Ахлада, до 1926 година Κρουσοράτη, Крусорати или Κρουσουράτη, Крусурати[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
| Крушоради Αχλάδα | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Спиридон“ | |
  Крушоради  Крушоради  Крушоради | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Площ | 21,168 km² |
| Надм. височина | 743 m |
| Население | 226 души (2021 г.) 10,7 души/km² |
| Пощенски код | 530 71 |
| Крушоради в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в източната част на Леринското поле на 24 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина), в близост до границата със Северна Македония. Селото е на десния бряг на Стара река (или Брод, на гръцки Палиорема) в малка котловина между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от изток.
Двете съседни села Юруково (Юруки) и Горно Крушоради (Ано Ахлада) традиционно се броят за махали на Крушоради.[2]
В селото има четири църкви – „Свети Спиридон“, „Възнесение Господне“, „Свети Георги“ и „Свети Харалампий“. Съборът му е на Спасовден (Възнесение).[3]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В XV век в село Крушовец, Костурско са отбелязани поименно 36 глави на домакинства.[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Крушорад с 61 джизие ханета (домакинства).[5] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Крушораде като българско село.[6] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Крушово (Krouchovo) има 40 домакинства със 115 жители българи.[7]
В началото на XX век Крушоради е изцяло българско село в Леринска каза. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крушоради (Горно и Средно) живеят 650, а в Юрокъ (Юроково) – 216 българи християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крушоради е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 77 къщи.[9]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 760 българи екзархисти.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крушоради е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция редактиране
През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Крушоради остава в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крушоради има 60 къщи славяни християни.[12] В 1926 година селото е преименувано на Ахлада.[13]
В междувоенния период 40 души от селото се изселват отвъд океана. Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като 114 души емигрират в социалистическите страни.[14]
Според изследване от 1993 година селото чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.[15]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цьоция[16] или Цьоцка | Τσιότσκα | Софика | Σοφίκα[17] | връх в Нидже на Ю от Крушоради (787,8 m)[16] |
| Голината[16] | Γολίνατα | Гимнон | Γυμνόν[17] | връх в Нидже на ЮИ от Крушоради[16] |
| Орлето[16] | Όρλετο | Аеторахи | Άετορράχη[17] | връх в Нидже на ЮЮИ от Крушоради[16] |
| Шумарите[16][18] | Σουμαρτε | Прасино Рема | Πράσινο Ρέμα[17] | река в Нидже на Ю от Крушоради[16] |
| Широка падина[16] | Σιρόκα Παδίνα | Платома | Πλάτωμα[17] | връх на СЗ от Вощарани и на СИ от Неокази (722,6 m)[16] |
| Бара[16] | Μπάρα | Гурна | Γκούρνα[17] | връх в Нидже на ССЗ от Крушоради, гранична пирамида № 135 (801,8 m)[16] |
| Милио Трово[16] | Μηλιό Τρόβο | Йоану Браяни | Ίωάνου Μπραγιάννη[17] | връх в Нидже на ЮИ от Крушоради[16] |
| Тополата[16] | Ταπόλατα | Левкес | Λεύκες[17] | връх в Нидже на С от Крушоради[16] |
Преброявания редактиране
- 1913 – 606 души без Юруково
- 1920 – 573 души
- 1928 – 690 души
- 1940 – 967 души
- 1951 – 361 души
- 1961 – 534 души
- 1971 – 240 души
- 1981 – 313 души
- 2001 – 301 души
- 2011 – 271 души
Личности редактиране
- Родени в Крушоради
Алексо Тодорчев, български революционер от ВМОРО[19]- Атанас Донов, български революционер от ВМОРО[20]
- Георги Апостолов, български революционер от ВМОРО[21]
- Илия Апостолов, български революционер от ВМОРО[21]
- Ката Неданчева, българска учителка и организаторка на селото по време на Илинденското въстание
- Коле Дудев, български революционер от ВМОРО[20]
- Кръсте Ламев, български революционер от ВМОРО[22]
- Лазо Димов Костенчев, български революционер от ВМОРО[22]
- Минче Геондев, деец на ВМОРО, войвода на крушорадската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[23]
- Христо Грамов, български революционер от ВМОРО[20]
Никола Груев (1911 – 1940), дядо на Никола Груевски, загинал като войник в Итало-гръцката война- Христо Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[24]
- Христо Дончев, български революционер от ВМОРО[20]
- Христо Костов Говедаров, български революционер от ВМОРО[20]
- Степан Янев, хайдутин от втората половина на ХVІІ век
Стилян Самарджиев (р. 1988), македонистки активист, по произход от Крушоради- Стоян Гоговчев (1910 – 1947), участник в Гражданската война на страната на ДАГ, загинал
- Тале Котев, български революционер от ВМОРО[22]
- Починали в Крушоради
- Дине Клюсов (? – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО, загинал с четата си в махалата Юруково
- Свързани с Крушоради
- Никола Груевски (р. 1970), северномакедонски политик, по потекло от Крушоради
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Крушоради има три махали. Двете са чифлици с бейска кула, кехаи и пазачи арнаути, а третата, която се казва още и Юруко, представя нещо като отделно село от тридесетина къщи, пише Христо Силянов в Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, София, 1902, стр. 294.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172, 855.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
- ↑ Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine).
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.