Кръстьо Бочар
Кръстьо Бочар или Кицос Боцарис (на гръцки: Κίτσος Μπότσαρις; на албански: Kiço Boçari) е водач на сулиотите, автономна албано-гръцка общност в Османски Епир.[1]
| Кръстьо Бочар | |
| революционер | |
| Роден |
1754 г.
|
|---|---|
| Починал | 1809 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Марко Бочар |
Биография редактиране
Кръстьо Бочар е роден през 1741 година в Месолонги, Етолоакарнания. Служи в т.нар. френски албански полк на остров Корфу. Според други данни е роден във Воден. В повестта „Гибелта на Сули“ на Прокоп Хохолоушек животът на Кръстьо Бочар се описва както следва: Кръстьо Бочар бяга с близките си в Сули през 1795 г. след неуспешно въстание против Осман Пазвантоглу във Видинския пашалък. Синът му Марко Бочар става известен като един от водачите на Гръцката война за независимост.[2] Кръстьо Бочар оглавява съпротивата на сулиотите срещу Али паша Янински, създал на практика автономна от Османската империя държава с център Янина. Етническият произход на Кръстьо Бочар в повестта „Гибелта на Сули“ изяснява князът на албанците мирдити на гърка Фотос Тзавелас:
| „ | Той е българин, лично го познавам, нарича се Кръстьо Бочар. Не си присвоявайте прочутите мъже, като преиначавате техните имена.[3] | “ |
Кръстьо Бочар играе основна роля при британската намеса срещу Али Паша Янински. Убит е в Арта през 1809 г. По-големият му син Коста Бочар също е участник в гръцката война за независимост, а също и гръцки генерал и депутат. Вторият му син е Марко Бочар.
Бележки редактиране
- ↑ Георгиев, Емил, „Люлка на старата и новата българска писменост“, Държавно издателство Народна просвета, София 1980 г.
- ↑ Иречек, Константин, „История на българите с поправки и добавки от самия автор“, Издателство Наука и изкуство, 1978 г.
- ↑ Георгиев, Емил, „Люлка на старата и новата българска писменост“, Държавно издателство Народна просвета, София 1980 г.