Ксилография

	Част от серията статии за; История на печата
Ксилография (200); Ръчен набор (1040); Ръчна печатна преса (1454); Офорт (ок. 1500); Мецотинто (1642); Акватинта (1768); Литография (1796); Хромолитография (1837); Ролна печатна машина (1843); Хектограф (1869); Офсетов печат (1875); Hot-metal typesetting (1886); Циклостил (1890); Ситопечат (1907); Спиртов дупликатор (1923); Сублимационен печат (1957); Фотонабор (1960-те); Флексопечат; Матричен печат (1964); Лазерен печат (1969); Термопечат (ок. 1972); Мастиленоструен печат (1976); Триизмерен печат (1986); Цифров печат (1993);
	Тази кутия: преглед; беседа; редактиране;

Ксилографията е техника в изобразителното изкуство, вид резба или гравюра върху дървесина, която възниква в Китай около I век, а според някои през VI век. Първата част на думата идва от гръцкото xylon – отсечено дърво (ксило- при сложни думи сочи връзка с дървесината като материал).

Техника редактиране

Техниката е усъвършенствана от Hu Zhengyan (1584-1674)^[1]. При нея се ползва крушово дърво, срязано по жилата и добре шлайфано. Използва се остър инструмент – длето, с който се гравира релеф, запълван по-късно с мастило, с цел да се отпечата върху хартия, като се отпечатва само от едната страна на листа. Релефният образ е негативен, за да се получи позитивен отпечатък. При многоцветната ксилография за тази цел се изготвят отделни гравюри върху дърво за всеки цвят. Първата книга в света, отпечатана по този метод, датира от 1633 г.^[1]