Куклица
Куклица (на македонска литературна норма: Куклица) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.
| Куклица Куклица | |
| — село — | |
 Село Куклица. | |
  Куклица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 401 m |
| Население | 97 души (2002) |
| Пощенски код | 1361 |
| Куклица в Общомедия | |
География редактиране
Куклица е малко пръснато село. Разположено е на 8 км северозападно от Кратово. Лежи на десния бряг в долината на Крива река, по нейното средно поречие. Средната му надморска височина е 401 м. Землището се разпростира на 13,7 км². От тях обработваемите земи са 468 ха, пасищата 757 ха, а горите 81 ха.
История редактиране
В XIX век Куклица е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Куклица има 480 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куклица има 384 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война трима души от Куклица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Куклица днес редактиране
Според преброяването от 2002 година селото има 97 жители, всички македонци.[4]
Куклишки кукли редактиране
Куклица е известна със своите ерозивни земни пирамиди, наричани каменни кукли. Те се намират на десния бряг на Крива река, в ерозиралата част на нейната тераса на надморска височина от 415-420 метра. Цялото образувание е на площ от около 0,3-0,4 km². Пирамидите са две групи – в централния дял на малката депресия в подножието на рида Дубица, които са по-големи (високи до 10 м), самостоятелни и във вид на земни стълбове и на изток по склоновете на възвишението Забел, които са по-малки (високи до 5 м), близо една до друга и често споени в подножието.
Поради интересния вид на големите земни стълбове, които приличат на човешки фигури, наредени като „вкаменени сватбари“, цялото образование е наречено от местното население „Весела сватба“. Феноменът е обявен за природна забележителност.[5]
Личности редактиране
Димитър Трайков Георгиев, български опълченец
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 21 април 2008
- ↑ Милевски, И. „Земјани пирамиди во Куклица-Кратовско“, „Географски разгледи“, кн. 35, Скопје, 2000