Курсив
Курсив на български език се използва в три значения: печатен шрифт с наклон надясно, вид писмо-скоропис, текст с курсив.[1]
Типография редактиране
В типографията курсив е печатен шрифт с наклон надясно на приблизително 15° на основните щрихи, с окръглени техни форми респ. на съединителните им линии, подобно на ръкописен шрифт. Използва се предимно като разграничително изобразяване в писмености, в които основните щрихи са ориентирани преимуществено вертикално. Терминът курсив (на немски: Kursiv)[2] е редукция от думата Kursive (Corsiv, началото на 17 в.) от средновековната латинска форма на (scriptura) cursiva за скорописен шрифт, от латинското currere (cursum) за вървя, бягам, бързам.[2]
Съвременният типографски курсив се е развил от ръкописното курсивно писмо и минускула, съществували още в Древна Гърция и в Древния Рим. Получава за първи път силно развитие в Италия в епохата на Възраждането, поради което в редица езици (като английски и френски) курсивът се нарича „италиански“ шрифт (italic) за разлика от правия „римски“ шрифт (roman). Курсивът често се бърка с наклоненото начертание (oblique), при което текстът също е наклонен, но без промяна на буквите по подобие на ръкописен шрифт.[3]
Палеография редактиране
В палеографията терминът „курсив“ се използва за бегло свързано изписване на латинско, гръцко, еврейско и глаголическо писмо на мек материал. Изписването с ръкописна кирилица от периода между 14 в. и началото на 19 в. се нарича „скоропис“ респ. „бързописно писмо“,[3] докато от периода след средата на 19 в. се нарича описателно и различно в отделните източници, например „граждански шрифт“, „писмен тип на гражданската кирилица“, „нов писмен тип кирилица“.
Текст с курсив редактиране
Текст с „курсив“ се използва, за да се обърне внимание респ. да се подчертае нещо.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Посетен на 23 май 2019.
- ↑ а б Kursiv, от: Wolfgang Pfeifer et al., Etymologisches Wörterbuch des Deutschen (1993), digitalisierte und von Wolfgang Pfeifer überarbeitete Version im Digitalen Wörterbuch der deutschen Sprache, посетен на 23 май 2019.
- ↑ а б Професоръ Цонев, Беньо Стефанов, действителен член на БКД 1863 – 1926. История на българский езикъ. Обща часть. Томъ Първи. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1919, в. с. 115, 120, 122 – 125, 127.