Курт Цайцлер

Курт Цайцлер
	Курт Цайцлер
немски генерал
Звание	Генерал-полковник
Години на служба	1914 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя ; Ваймарска република ; Нацистка Германия ;
Род войски	Райхсхер (1918); Райхсвер (1932); Вермахт (1945)
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Рицарски кръст
Дата и място на раждане	9 юни 1895 г. Госмар, Германска империя
Дата и място на смърт	25 септември 1963 г. (68 г.) Ашау им Химгау, ФРГ
	Курт Цайцлер в Общомедия

Курт Цайцлер (на немски: Kurt Zeitzler) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография редактиране

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918) редактиране

Курт Цайцлер е роден на 9 юни 1895 г. в Госмар бай Лукау, провинция Бранденбург, Германска империя. Син е на свещеник. През 1914 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и до края ѝ се издига в звание старши лейтенант.

Междувоенен период редактиране

След нея се присъединява към Райхсвера, където е на служба в различни пехотни подразделения.

Втора световна война (1939 – 1945) редактиране

При нападението на Германия срещу Полша през септември 1939 г. е началник на щаба на 22^-ри армейски корпус. По време на кампаниите на Вермахта срещу Франция (1940), Югославия, Гърция (1941) и Съветския съюз (1941 – 1942) ръководи щабовете на 1^-ва танкова армия и група армии „А“. През 1942 г. за няколко месеца служи във Франция. Допринася за победата над съюзническия десант при Диеп през август. През септември същата година е назначен от Хитлер за началник на генералния щаб на сухопътните войски на мястото на ген. Франц Халдер. Старае се безуспешно да спаси 6^-а армия от унищожение в Сталинградската битка. Усилията му се провалят заради разногласия с Хитлер. Планира настъпателната операция „Цитадела“, която завършва с поражение на германските войски в Курската битка. Остава начело на щаба на сухопътните сили до юли 1944 г., когато е сменен след поредния конфликт с фюрера.

Пленяване и смърт редактиране

След войната е пленен от британците и е държан в плен до февруари 1947 г. Умира на 25 септември 1963 г. в Ашау им Химгау, Западна Германия^[1]

Военна декорация редактиране

Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (?) и I степен (?)
Германски кръст на „Фридрих“ (?)
Български кръст „За военна заслуга“ (?) – с мечове
Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ (?) – IV и I степен

Сребърни пластинки към ордена Железен кръст (?) – II (?) и I степен (?)
Германски орден „Кръст на свободата“ (?)
Рицарски кръст (18 май 1941)

Използвана литература редактиране

Библиография редактиране

((de)) Heuer, Gerd F. и др. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933 – 1945 (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege). Rastatt, Pabel-Moewig Verlag GmbH, 2001. ISBN 3811814087. с. 224.

Бележки редактиране

↑ Gerd F. Heuer. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933 – 1945. – 2. – Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997. – 224 p. – (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege).

Външни препратки редактиране

((de)) Ген. К. Цайцлер в немския сайта на Lexikon der Wehrmacht

[1] Gerd F. Heuer. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933 – 1945. – 2. – Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997. – 224 p. – (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege).

[1]