Кушла е село в Южна България. То се намира в община Златоград, област Смолян.

Кушла
Общи данни
Население28 души[1] (15 март 2024 г.)
2,23 души/km²
Землище12,713 km²
Надм. височина581 m
Пощ. код4986
Тел. код03071
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ40806
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Златоград
Мирослав Янчев
(ГЕРБ; 2007)

География редактиране

Село Кушла се намира в планински район, на 100 м от границата с Гърция. През 40-те години на ХХ в., когато Западна Тракия е в територията на България, има проект близо до селото да мине жп линията Подкова - Гюмюрджина.[източник? (Поискан преди 103 дни)]

История редактиране

Селото е ново и е възникнало през 20-те години на ХХ век. Тогава, след прекарването на новата гръцко-българска граница част от имотите на населението на голямото и старо село Угурли, Ксантийско, остават в българска територия и това население, смятайки новата граница за временна, се преселва на територията на имотите и създава ново селище. В началото преселниците поддържали връзка със съселяните си, останали в Угурли, но впоследствие границата била охранявана. През 40-те години на ХХ век, когато Западна Тракия отново е в границите на България, разделеното население продължило общуването, като съвместно се празнували общи празници. Оттогава имало и женитби между угурлийци и кушленци. След 1944-1945 г. всякакви връзки през границата, която е строго охранявана, са прекратени, чак до настъпване на демократичните промени в България, в края на века.

Културни и природни забележителности редактиране

Селото се намира в непосредствена близост до границата с Гърция, на плато с обработваеми площи, които местните жители наричат Малката Добруджа. От края на това плато се разкрива гледка към долината на Менковска ряка в гръцка територия и към южните родопски склонове в Ксантийско. В землището на селото има открита пещера, която още не е проучена. Околните райони дават възможност за интересни туристически маршрути. Селото е известно и с развъждането на уникална порода родопски крави, които са изчезващ вид. Местните хора добиват лечебна глина „мумьъ“, която се пие, разтворена във вода за лек.[източник? (Поискан преди 103 дни)]

Литература редактиране

  • Г. Митринов За някои особености на говора на с. Угурли, Ксантийско. – Език и литература, 1992 г., 4, с. 40-44.
  • Г. Митринов За село Угурли, Ксантийско и неговата история. – Златоградски вестник, 2010. № 13-14, с. 3.
  • Г. Митринов Eзикови данни за миграционни процеси на българско население в Ксантийско през XVI век. – Тринадесета международна конференция на международното социолингвистическо дружество на тема „Обществените процеси и тяхното отражение в езика. София, 19-21.10. 2017 г.