Късмет
Късмет (от арабското qisma, „съдба“, „участ“, през турското kismet, „предопределение“) означава както предопределението на човека, неговата съдба („Такъв му бил късметът“), така и особеното, необяснимо щастие и сполука, които облагодетелстват някои хора без оглед на това дали са го заслужили.[1] „Има късмет“ се казва за някого, който успява да свърши или получи нещо добро и желано или да се спаси от нещо неприятно и опасно независимо от обстоятелствата. Думата късмет често се ползва за успех с хазартен уклон, внезапна печалба/изгода. Късмет се нарича и пара̀та или дряновото клонче, поставени в баница срещу Нова година, Коледа или Заговезни, за да се падне някому, и наречено с пожелание за добра сполука.
Съществува и понятието „лош късмет“ – когато лошо събитие се случи ненадейно или обобщаващото „карък/каръщина“, суеверие за всякакъв вид негативни събития в житейски аспект. Приемането на външни събития като лична заплаха е характерно за страдащите от неврози.
Думата „късмет“ е навлязла в българския език от турския по време на османското владичество. Това понятие е чуждо на християнското учение, което призовава човека към сътрудничество с Божията благодат.
Обратното на късмет се нарича лош късмет или нещастие.
Тълкуване редактиране
Късметът се отнася до това, което се случва на даден човек извън неговия контрол. Този възглед включва събития, които са случайни събития, като например мястото на раждане на даден човек, но при които няма несигурност или при които несигурността е без значение.[2][3]
Социални аспекти редактиране
Игри редактиране
Философът Никълъс Решер предлага късметът на някого в ситуация на несигурност да се измерва с разликата между резултата на тази страна и очаквания резултат: λ = Y - E.[4][5] По този начин уменията увеличават очакванията и намаляват късмета. Степента, в която различните игрище зависят от късмета, а не от уменията или усилията, варира значително. Например в играта Шахматняма случайни фактори (освен определянето на това кой играч ще направи ход пръв), докато изходът от играта Змии и стълбисе основава изцяло на случайното хвърляне на заровете. В хазартния сектор суеверията, които уж увеличават късмета, могат да помогнат само ако е налице елемент на умение.[6]
Наука редактиране
Различни мислители са обсъждали ролята на случайността в научните открития. Британският учен Ричард Уайзман провежда десетилетно научно изследване върху природата на късмета, което показва, че до голяма степен хората сами създават добрия или лошия си късмет. Проучването му установява, че "Късметлиите сами създават късмета си чрез четири основни принципа. Те умеят да създават и забелязват случайни възможности, да вземат щастливи решения, като се вслушват в интуицията си, да създават самоизпълняващи се пророчества чрез положителни очаквания и да възприемат устойчива нагласа, която превръща лошия късмет в добър".[7]
Източници редактиране
- ↑ РБЕ
- ↑ Why Do People Believe in Superstitions? // exemplore.com. Посетен на 10 октомври 2023 г.
- ↑ Luck is what happens when preparation meets opportunity // philosiblog.com. Посетен на 10 октомври 2023 г.
- ↑ Outcome Luck Assessment and the Luck Equation // link.springer.com. Посетен на 10 октомври 2023 г.
- ↑ Luck // www.informationphilosopher.com. Посетен на 10 октомври 2023 г.
- ↑ Luck and Superstition // www.wdwbingo.co.uk. Посетен на 10 октомври 2023 г.
- ↑ The Luck Factor: Change Your Luck and Change Your Life // books.google.com. Посетен на 10 октомври 2023 г.