Лео Маккери
Лео Маккери (на английски: Leo McCarey) е американски режисьор, сценарист и продуцент. [1]
| Лео Маккери Leo McCarey | |
| американски режисьор сценарист и продуцент | |
.jpg) Лео Маккери (30-те години на XX век) | |
| Роден |
3 октомври 1898 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Кълвър Сити, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Южнокалифорнийски университет |
| Партия | Републиканска партия |
| Награди | „Оскар“ за най-добър режисьор (1937) „Оскар“ за най-добър режисьор (1944) |
| Семейство | |
| Съпруга | Стела Мартин (1920 – 1969; смъртта му) |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | |
| Лео Маккери в Общомедия | |
Биография редактиране
Лео Маккери е роден на 3 октомври 1898 година в Лос Анджелис, Калифорния. Посещава католическото училище „Свети Йосиф“ и гимназията в Лос Анджелис.[2] Баща му е Томас Дж. Маккери, когото Los Angeles Times нарича „най-великият промоутър на битки в света“. Лео Маккери по-късно ще направи боксова комедия с Харолд Лойд, наречена „Млечният път“ (1936).[3] Маккери завършва юридическия факултет на Университета на Южна Калифорния[4] и освен правото се опитва да се занимава с минно дело, бокс и писане на песни,[5] преди да стане асистент-режисьор на Тод Браунинг през 1919 г.[2] Това е приятелят на Маккери от детството, актьорът и бъдещ колега режисьор Дейвид Бътлър, който го насочва към Браунинг.[6] Браунинг убеждава Маккери, въпреки фотогеничния му външен вид, да работи върху творческата страна като писател, а не като актьор.
Кариера редактиране
Лео Маккери усъвършенства уменията си в Hal Roach Studios. Роуч го наема като разбойник през 1923 г., след като Маккери го впечатлява с чувството си за хумор, след съвместна игра на хандбал в спортен клуб. Маккери първоначално пише за сериала „Нашата банда“ и други студийни звезди, след което продуцира и режисира късометражни филми, включително филми с Чарли Чейс. Чейс всъщност ще стане ментор на Маккери. След смъртта на комика през 1940 г. Маккери е цитиран да казва: „Каквито и успехи да имам или може да имам, дължа на неговата помощ, защото той ме научи на всичко, което знам“. Двамата мъже са особено съвместими, тъй като и двамата се радват на хобита, опитвайки се да пишат популярни песни. Докато е в Роуч, Маккери, според по-късни интервюта, работи заедно с Стан Лаурел и Оливър Харди и ръководи развитието на екранните им герои, като по този начин създава един от най-издръжливите комедийни екипи на всички времена. Той официално се появява само като режисьор на късометражните филми на дуото We Faw Down (1928), Liberty (1929) и Wrong Again (1929), но написва много сценарии и ръководи режисурата на други. До 1929 г. той е вицепрезидент на продукцията на студиото.
Смърт редактиране
Лео Маккери почива на 5 юли 1969 г. на 70 години от емфизем.[7][8] Погребан е в гробището на Светия кръст в Кълвър Сити, Калифорния. По-малкият му брат, режисьорът Рей Маккери, почива 21 години по-рано. През 1978 г. производствените записи на Лео Маккери, включително сценарии, бюджети и кореспонденция, са дарени на библиотеката на Чарлз Фелдман към Американски филмов институт в Бевърли Хилс.[9]
Избрана филмография редактиране
| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1933 | Патешка супа | Duck Soup |
Източници редактиране
- ↑ Leo McCarey), IMDb.com.
- ↑ а б Harrill, Paul. "Leo McCarey", Great Directors, Issue 23, Senses of Cinema
- ↑ Bann, Richard W., "Leo McCarey at Hal Roach Studios, 1998
- ↑ Leo McCarey Biography // Biography.com. Архивиран от оригинала на 2011-06-10. Посетен на 2023-10-18.
- ↑ "Leo McCarey", Harvard Film Archive // Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2023-10-18.
- ↑ Jacques Lourcelles, Anthologie Du Cinema, 1973
- ↑ Leo McCarey, Director, is Dead. Won Oscars for Going My Way. Was Also a Winner in 1937 of Academy Award for 'The Awful Truth' // New York Times, July 6, 1969. Посетен на 2014-12-10.
- ↑ Obituary Variety Obituaries, July 9, 1969, page 55.
- ↑ Variety. April 5th, 1978
