Лесновски паренесис
Лесновският паренесис e среднобългарски книжовен паметник. Състои се от 332 пергаментови листа, 317 от които са запазени.
| Лесновски паренесис | |
 | |
| Автор | Станислав Лесновски, негов ученик или монахът Тахоте |
|---|---|
| Създаден | 1353 година |
| Оригинален език | кирилица |
| Жанр | християнска литература |
| Вид | сборник монашески поучения |
Съдържа славянския превод на „Паренесис“ (сборник монашески поучения) от Ефрем Сирин.[1] Бележка в края на книгата съобщава, че тя е преписана в Лесновския манастир „в годините на благоверния и христолюбив български цар Иван Александър“, при цар Стефан Душан, в 1353 г.[2]
Името на създалия ръкописа книжовник не е точно известно. Въз основа на почерка му се преподлага, че той е или Станислав, който пише в Лесновския манастир Пролог (1330) и така наречения Оливеров миней (1342) или негов ученик.[3] Съществува предположение, че автор на паренесиса е монахът в Лесновския манастир Тахоте.[4]
Лесновският паренесис се отличава с архаичен език, но съдържа и нови черти.[5]
Части от ръкописа се намират в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (№ 151) и в Руската национална библиотека (сигнатура F.п.I.63).[6] Няколко листа, включително този с бележката на преписвача, са се пазели в Белградската Народна библиотека (№ 237) до 1941 година, когато изгарят по време на немските бомбардировки на града.[7]
Библиография редактиране
- Ильинский, Г. Запись в Лесновском Паренесисе Ефрема Сирина 1353 г. – Списание на Българската академия на науките, 45, 1933, 73.
- История на българската литература, том 1, Институт за литература, БАН, София, 1962.
Бележки редактиране
- ↑ Paraenesis: die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers (hrsg. G. Bikovsky, R. Aitzenmüller). T.1-3. Freiburg im Breisgau, 1984-1987.
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 54.
- ↑ Куев, Куйо. Съдбата на българските ръкописи през вековете, Наука и изкуство, София, 1979, стр. 191
- ↑ Дуйчев, Иван. Пътеки от утрото. Издателство „Отечество“, 1985. с. 78.
- ↑ Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1973, стр. 22.
- ↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 29.
- ↑ Ръкописни книги до 14 век