Летовице (на чешки: Letovice; на немски: Lettowitz) е град в окръг Бланско на Южноморавски край, Чехия. Разположен е на 21 km северно от окръжния център Бланско, при сливането на реките Свитава и Кржетинка. Населението му е 6723 жители (2017 г.).

Летовице
Letovice
— Град —
Знаме
      
Герб
Летовицкият манастир
Летовицкият манастир
Страна Чехия
КрайЮжноморавски край
ОкръгБланско
Площ51,01 km²
Надм. височина330 m
НаселениеПонижение 6723[1] души (2017)
КметВладимир Стейскал
Първо споменаване1145 г.
Пощенски код679 61
МПС кодBK
Официален сайтwww.letovice.net
Летовице в Общомедия

История редактиране

Първите находки но човешко присъствие в долината, в която е разположен Летовице, са от периода на неолита – намерен е пробит камък, използван при вършитба. От периода на бронзовата епоха са изкопани предмети от Лужишката култура – копие и брадва с желязна дръжка. За разлика от Халщатската или от Латенската култура, няма доказателства за заселване. От римско време са намерени няколко монети, които подкрепят теорията за редовни търговски връзки през Мала Хана. Откритите монети са от управлението на императорите Траян (98 – 117 г.), Аврелиан (270 – 275 г.) и Константин Велики (306 – 337 г.). Около 6 век тук започват да се заселват първите славяни, което е потвърдено от откритите през 1840 г. статуя и глава на бог.

През 1145 г. е първото писмено споменаване на Летовице. Това е грамота на Ота III Детлеб от Оломоуц, в която е написано за дарение на манастир в Литомишъл. По-късно е установено, че това е фалшификат от 13 век. Името Летовице там се споменава под формата Lethowicz. През 1241 г. селището е разграбено от татарите, които пристигат от Оломоуц по време на нашествието си в Моравия. През втората половина на 14 век в Летовице е събрана колекция от пословици и сентенции (и кратки афоризми) от Ян от Летовиц. През 1399 г. замъкът на града е завладян от Хералд от Кунщат, а през 1424 г. същото правят хуситите, които изгарят и целия град.

През 15 век в Летовице е преведен от латински на старочешки език пътеписа на „Чудесата на света“. През 1505 г. градът е обединен от Ладислав от Бошковиц, тъй като почти 100 години е разделен на Горни и Долни Летовице. През 1645 г. градът и замъкът са завладени от шведите, които изгарят Летовице, както правят и около три години по-късно. Дори и повече от двадесет години след края на Тридесетгодишната война, две трети от къщите в града остават празни.

През 1754 г. е създадена манифактураза платове, която до края на 18 век се превръща в най-голямата в Моравия. През 1782 г. император Йозеф II предоставя на града право на търговия с вълна. През 1848 г. Летовице е включен в окръг Босковице, а от 1 януари 1849 г. е присъединен към железопътната линия Бърно – Ческа Тршебова. През 1906 г. е построена сградата на местното училище. На 13 ноември 1936 г. Литовице официално получава статут на град.

През нощта на 20 срещу 21 септември 1941 г. е извършена атака над хотел „Ламплота“. Действието е извършено от чехословашката съпротивителна група „За свобода“. За тази атака много хора са затворени и екзекутирани. През 1960 г. Летовице влиза в състава на окръг Бланско.

Административно деление редактиране

Летовице се дели на следните 17 района:

  • Баболки
  • Долни Смържов
  • Хлум
  • Ясинов
  • Кладоруби
  • Клеветов
  • Кнежевиско
  • Кохов
  • Летовице
  • Лхота
  • Мезиржичко
  • Новичи
  • Подоли
  • Слатинка
  • Тржебетин
  • Заблудов
  • Збонек

Демография редактиране

Година 1970 1980 1991 2001 2003
Население 6483 6847 6608 6640 6799

[2]

Кметове редактиране

Списъкът е от 1948 година.

Период Име
18481856 Кашпар Кашпаридес
1856 – 1867 Хинек Хадер
1867 – 1876 Ян Бигнер
1876 – 1879 Франтишек Йержабек
1879 – 1884 Ян Пивничка
1884 – 1889 Хинек Хадер
1889 – 1894 Ян Пивничка
1894 – 1910 Карел Синек
1910 – 1911 Карел Хладек
1911 – 1918 Йозеф Бигнер
1918 – 1919 Йозеф Даничек
1919 – 1920 Йозеф Махлачек
1920 – 1924 Франтишек Щорек
1924 – 1928 Йозеф Петър
1928 – 1932 Йенко Плевач
Период Име
1932 – 1939 Франтишек Пелишек
1939 – 1945 Франтишек Хмеларж
1945 – 1945 Ярослав Скоупи
1945 – 1951 Франтишек Калина
1951 – 1952 Франтишек Шимек
1952 – 1964 Ярослав Дворжачек
1964 – 1976 Антонин Конопач
1976 – 1980 Алеш Шох
1980 – 1989 Франтишек Адам
1989 – 1990 Мирослав Бурса
1990 – 1992 Инж. Зденек Колар
1993 – 1994 Бохуслав Куда
1994 – 2006 Йозев Новотни
2006 – 2010 Радек Прохазка
2010 – 2014 Владимир Стейскал
Панорама

Източници редактиране

Външни препратки редактиране