Локсодрома или Локсодромия (на гръцки: λοξóς – наклонен – и на гръцки: δρóμος – път, курс) се нарича крива, която пресича всички меридиани под еднакъв ъгъл. В морската навигация движението по локсодрома отговаря на движение по постоянен истински или магнитен курс.

Локсодрома към Северния полюс

История редактиране

Първите изследвания върху свойствата на локсодромата публикува португалския математик Педро Нунес в труда си „Tratado de Defensão da Carta de Marear“ през 1537 г.[1]

Математика редактиране

Върху сфера локсодромата е спирала. Едно от основните свойства на картите в Меркаторова проекция е изобразяването на локсодромите като прави линии.

Нека права на карта в Меркаторова проекция свързва две точки с координати   и  . Съответните правоъгълни координати   и   могат да се изчислят по ур. 1.1 и 1.2 (за сфера) или ур. 3.1 и 3.2 (за елипсоид) от трансформациите за Меркаторова проекция[2].

Азимутът по локсодромата (или истинския курс) се изчислява по формулата:

 

 

 

 

 

(1.1)

Истинското разстояние по локсодромата може да се изчисли по:

 

 

 

 

 

(1.2)

където   и   са съответните дължини на дъгите по меридиана от екватора за двете точки   и  . Те могат да се изчислят по генерализираната формула за  :

При известни

  голяма полуос на референтния елипсоид
  ексцентрицитет на референтния елипсоид

 

 

 

 

 

(1.3)

или като числов ред:

 

 

 

 

 

(1.3a)

Ако  , то ур. 1.2 е неопределено и

 

 

 

 

 

(1.2a)

Източници редактиране