Лоренцо Бернардо
Лоренцо Бернардо (на венециански: Lorenzo Bernardo) е венециански дипломат.
| Лоренцо Бернардо Lorenzo Bernardo | |
| венециански дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Активен период | от 1554 г. |
.jpg)
Биография редактиране
Лоренцо Бернардо е роден на 17 юли 1534 година във Венеция. Произлиза от благородническите фамилии Бернардо и Капело. На 10-годишна възраст е поверен на посланик Джовани Капело, с който отива в двора на френския крал Франсоа II. При завръщането си във Венеция се жени за Агнес Моцениго ди Джовани, с която има три деца. По-късно е байло на Венеция в Османската империя.[1] Той потегля от Венеция с въоръжена охрана на Съвета на десетте на 6 април 1591 година, предприемайки не обичайното пътуване до Константинопол, а избирайки по-обиколен маршрут. Пътуването продължава петдесет дни, по море до устието на Дрин, след това от Алесио по суша, достигайки до Солун и оттам до Константинопол. Бернардо остава в Турция няколко месеца, информирайки Венеция за оръжията и политиката на османците. Способността му за синтез и яснота е високо ценена.[2] Оставя ценни спомени за народите в европейската част на империята.[3]
За българската принадлежност и броя на населението на някои градове в Македония Лоренцо Бернардо пише:
| „ | Струга казват, че е град, а в същност е повече село; тя е първо по ред селище в България. През Струга минава река, която изтича из Охридското езеро; тук, казват, извира и реката на гр. Леш [р. Дрим]. Току-речи цялото стружко поле е питомно, обработено и твърде плодородно; малко по-нататък, при началото на стружкото поле, се минава по един мост, който е на границата между Албания и България. Българете говорят славянски и следват гръцки [изт. православен] обред...
На 23 май, като вървяхме по-нататък по добър път, стигнахме в 19 часа в Битоля. Битоля е български град, твърде населен, както казват, 15000 къщи, между които и 200 еврейски... На 27 май, като слязоха по хълма, изобилен с вода и кладенци, тръгнаха по полите на планината, що се намираше отсреща на хълма, по слязоха в едно широко поле, което турците наричаъ Вардарова, а българете – Сланица... Те минаха по дървен мост, дълъг 300 крачки, що води през р. Вардар, която по-горе протича през Скопие... Този мост е границата между България и Тесалия. Близо до моста има къща, от която дойде една българска девойка с погачи, печени под пепел... [4] |
“ |
Умира на 5 май 1592 година във Венеция.
Бележки редактиране
- ↑ Ambasciata d'Italia Ankara, ambankara.esteri.it
- ↑ Lorenzo Bernardo (1590), Relazioni di ambasciatori veneti al Senato, ed. by M.P. Pedani.
- ↑ Bernardo, Lorenzo. Journey of the Venetian Ambassador. Цитирано по: Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 169-170.
- ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 37.