Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа
Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа (на френски: Louis de Bourbon, comte de Vermandois) е син на Луи XIV и неговата любовница Луиза дьо Ла Валиер.[1] Официално е признат от Луи XIV за негов син през 1669 г., две години след раждането му. На същата възраст му е дадена титлата „Адмирал на Франция“, като с този акт Луи XIV целял да запази контрола си върху флота за много години напред.
| Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа | |
| френски принц, признат незаконен син на Луи XIV | |
.jpg) | |
| Роден |
2 октомври 1667 г.
Сен Жермен ан Ле, Франция |
|---|---|
| Починал | 18 ноември 1683 г.
|
| Погребан | Арас, Франция |
| Семейство | |
| Род | Бурбони |
| Баща | Луи XIV |
| Майка | Луиза дьо Ла Валиер |
| Братя/сестри | Луи-Огюст, херцог дю Мен Луи-Сезар, граф дьо Вексан Луи-Александър дьо Бурбон Луи дьо Бурбон, Великия дофин |
| Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа в Общомедия | |
Когато майка му изпада в немилост и влиза в манастир на кармелитките, за да изкупва греховете си, малкият Луи заедно с другите ѝ деца от краля е даден за отглеждане на снахата на краля, херцогиня д`Орлеан (1674). Когато известно време след това херцогинята завежда детето в манастира да я види и то се спуска да я прегърне, Луиза дьо Ла Валиер, отдадена на своето разкаяние, отказва да го прегърне.
Граф дьо Вермандоа расте самотно дете. Много близък е единствено със сестра си Мари Ан дьо Бурбон. Той има интимна връзка с по-възрастния Шевалие дьо Лорен, близък приятел на чичо му. Когато кралят научава за личния живот на граф дьо Вермандоа, насочва целия си гняв срещу него, тъй като от политически съображения бил принуден да толерира брат си. Като следствие от това граф дьо Вермандоа е изгонен от двора (1682). На следващата година херцогиня д`Орлеан измолва от краля разрешение сина му да участва във войната срещу Фландрия, за да изкупи на бойното поле греховете си. Кралят дава позволение, но въпреки че 16-годишният граф се сражава смело без да се щади, това му спечелва твърде малко уважение от страна на баща му. Луи XIV не е и особено натъжен от смъртта му на 18 ноември същата година във Фландрия – граф дьо Вермандоа умира от чума, от която се заразил при обсадата на Куртре. Той е погребан в катедралата в Ара.
Има версия, според която в действителност графът не е починал от заболяване, а тайно е бил затворен в тъмница и че именно той се крие под загадъчната личност на Желязната маска.
Източници редактиране
Библиография редактиране
- „Незаконните деца на Краля-Слънце“ (Les Bâtards du Soleil), Eve de Castro, France
- „Луиза дьо Ла Валиер“ (Louise de La Vallière), Jean-Christian Petitfils, Paris, 1990
- „Луи дьо Бурбон или прокълнатото слънце“ („Louis de Bourbon ou le soleil maudit“), Claude Puzin, Paris, 2007.