Луна 19 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.

Луна 19
Общи данни
По програма наКосмическа програма на СССР
Основни изпълнителиКонструкторско бюро Лавочкин
Типавтоматичен
Основни целиизследване на Луната
Дата на изстрелване28 септември 1971 г.
Байконур
Стартова установкаПротон 8K82K с Блок Д
Маса5700 kg
Орбита/траекторияорбита около Луната
Важни събитиявлизане в окололунна орбита
Продължителност388 дни
Оборудване
  • стерео-видеокамера
  • гама-спектрометър
  • радарен-висотомер
  • микрометеоритен детектор
  • магнетометър
  • детектор на космични лъчи
  • радиационен детектор

Основните цели на мисията са изследване на гравитационното поле на Луната, както и радиационната среда, интензивността на гама-лъчението и слънчевия вятър в окололунното пространство.

Заснети са множество снимки на повърхността от орбита.

Луна 19 е първият от новото поколение апарати на конструкторското бюро Лавочкин, базирани на Луна 16, при които Луноходът е заменен с херметизиран отсек с инструменти.

Апаратът е ускорен по тракетория към Луната от паркова околоземна орбита на 28 септември 1971 г. и влиза в орбита около Луната на 2 октомври след две корекции на курса.

Първоначалната орбита е кръгова на 140 km височина и с 40,58° инклинация.

Извършено е заснимане на планинските местности на южни ширини от 30° до 60° и източни дължини от 20° до 80°.

Изследвана е формата и интензивността на лунното магнитно поле.

Проведени са координирани изследвания с Венера 7 и 8, както и с Марс 2 и 3 с цел изследване на слънчевия вятър.

Последната радиосесия е проведена през октомври 1972 г., след извършване на над 4000 орбити.