Уикипедия

Людмила Филипова

българска писателка

Людмила Орлинова Филипова е българска писателка.

Людмила Филипова
Родена10 април 1977 г. (47 г.)
Професияписател
Националност България
Активен периодот 2006 г.
Жанртрилър,
исторически роман
УебсайтОфициален уебсайт

Биография редактиране

Внучка е на министър-председателя Гриша Филипов[1][2][3] и дъщеря на най-големия му син Орлин[4].

Дипломира се в УНСС и учи магистратура в Международното висше бизнес училище в Правец по програмата на американския университет Сити Юнивърсити, Сиатъл.

Работи като специалист в областта на маркетинга, PR и медии в компаниите „SAP Bulgaria“ (маркетинг мениджър), „BDA Bulgaria“ (консултант бизнес развитие), ИТ верига „Мултирама“ (маркетинг мениджър), медицинската компания „Medimag-MS“ (търговски директор), рекламна агенция „Desiderata“ (управляващ директор), ТВ „7 дни“, ТВ „Триада“, като главен редактор на сп. „Маркетинг&Медия“. Публикува статии и анализи във в. „Монитор“, „24 часа“, „Новинар“, „Икономически живот“, сп. „Тема“, сп. „Businessweek България“ и др.

През 2004 г. е член на организационния комитет на партия „Новото време“.[5]

През 2012 г. е сред 4-те водещи на телевизионното токшоу „Високи токчета“ по bTV.[6]

Разведена е с Божидар Колев, един от собствениците на верига магазини „Технополис“, от когото има син на име Константин.[7][8]

Литературно творчество редактиране

През 2006 г. прави своя дебют в прозата с романа „Анатомия на илюзиите“, в който се разказва за драматичната любов на мъж и жена от два несъвместими свята. Романът е преиздаван шест пъти. Следва „Червено злато“ (2007), трилър, в който се разследва незаконната търговия с кръвни продукти. Романът ѝ „Стъклени съдби“ (2008) е драма-трилър и представя опасната тенденция хората да поемат в ръцете си собствената си еволюция. През 2009 г. излиза романът ѝ „Мастиленият лабиринт“[9] – исторически трилър.

Романите ѝ вече са издадени на английски, руски, гръцки, турски, сръбски, а скоро и на италиански.

Някои критици определят Людмила Филипова като представител на „чалга литературата“[10][11], докато други контрират [12], че тази комерсиално ориентирана литература има своята аудитория.

Филмография редактиране

Като дете е участвала в няколко игрални филма, сред които са „Куче в чекмедже“ (1982), „Денят не си личи по заранта“ (1984) и „Търси се съпруг за мама“ (1985):

Библиография редактиране

  • „Анатомия на илюзиите“ (2006)[13]
    • „Ανατομία των ψευδαισθήσεων“. Превод на Панос Статоянис. Атина: ΨΥΧΟΓΙΟΣ, 2012[14]
  • „Червено злато“ (2007)[15]
  • „Стъклени съдби“ (2008)[16]
  • „Мастиленият лабиринт“ (2009)[17][18]
    • „The Parchment Maze“. Превод на David Mossop и Angela Rodel. Sofia: CreateSpace Independent Publishing Platform, 2013, 438 p.[19]
  • „Антихтонът на Данте“ (2010)[20]
    • „Dante's Antichthon“. Превод на Angela Rodel. София: Егмонт България, 2014, 632 p. ISBN 978-954-27-1202-2
  • „Аномалия“ (2011)[21][22]
  • „Печатна грешка“ (2012)[23]
  • „Където се раждат ангелите“ (2013)[24]
  • „Войната на буквите“ (2014), по която Българската национална телевизия засне и излъчи сериал през 2023 г.[25]
  • „Пътуване до Края на света“ (2015)
  • „Смисълът“ (2017)
  • „Контактът/ Отговорът“ (2019)
  • „Където се ражда слънцето“ (2021)
  • „Печатна грешка“ (2021)
  • „Божият ген“ (2022)
  • „Войната на верите“ (2023)

Награди редактиране

Людмила Филипова е носителка на международна литературна награда „Югра“. Българската писателка е единствената, отличена за проза за издадените на руски романи „Стъклени съдби“ и „Червено злато“ в най-престижната категория на конкурса „Славянска книга“. Наградата е учредена през 2007 г. от правителството на Ханти-Мансийския автономен окръг Югра в Сибир с идеята да се подпомагат изявени писатели, поети и преводачи от славянските страни, което да помогне за възстановяването на връзките между тези народи. [26][27]

Бележки редактиране

  1. ↑ „Внучката на Гриша Филипов умирала от срам да я возят с „Мерцедес“, в. „24 часа“, 27 май 2012
  2. ↑ „Людмила Филипова и Димитър Стоянов разказват за Гриша Филипов и Радой Ралин“, в. „24 часа“, 2 април 2013
  3. ↑ „Писателката Людмила Филипова: Дядо ми Гриша Филипов се разболя заради унижението“, в. „Сливен днес и утре“, 9 юли 2012
  4. ↑ „Внучката на Гриша Филипов ще съди сина му“, в. „Труд“, 24 март 2010
  5. ↑ Евелина Гечева, „Людмила Филипова, член на организационния комитет на партия Ново време: България има нужда от потомствени политици“, в. „Монитор“, 10 юли 2004.
  6. ↑ „Великолепната телевизионна четворка: Живот на „Високи токчета“ с Людмила Филипова“, в. ViewSofia, 24 февруари 2012.
  7. ↑ „Людмила Филипова: Съвършеният мъж е този, когото не познаваме“, интервю на Ваня Шекерова, сп. Ева.
  8. ↑ „Създателят на „Технополис“ почерпи за рожден ден“, в. Стандарт, 28 януари 2010.
  9. ↑ Таня Кольовска, „Мастилени петна след Людмила Филипова“, рец. във в. „Култура“, бр. 23 (2550), 19 юни 2009.
  10. ↑ Пламен Антов, „Какво иде след постмодернизма: един карамазовски сюжет“, в. Култура, бр. 22 (2505), 13 юни 2008.
  11. ↑ Михаил Неделчев, „Високата литература срещу подмяната“, в. Литературен вестник, бр. 13 от 2013.
  12. ↑ Ангел Игов, „Кой се страхува от Людмила Филипова?“, в. „Култура“, бр. 23 (2506), 20 юни 2008.
  13. ↑ Ирина Вагалинска, „Мрачният Гетсби и партийната принцеса“, отзив в сп. Тема, бр. 42 (261), 23-29 октомври 2006 г.
  14. ↑ Maria S. Topalova, „Anatomy of illusions@FreeThinkingZone personally performed by Ludmila Filipova“, отзив в GR Reporter, 20 юни 2013 г.
  15. ↑ Борислав Гърдев, „Кървавата цена на златото“, рец. в Литературен клуб, 5 май 2007 г.
  16. ↑ Борислав Гърдев, „Към нови творчески хоризонти“, рец. в Литературен клуб, 11 март 2008 г.
  17. ↑ Виолета Тончева, „За лабиринта като еманация и продукт на/за интерпретации“, рец. в електронно списание LiterNet, 01.06.2009, № 6 (115).
  18. ↑ Денка Кацарска, „Мастиленият лабиринт“, където не можеш да се изгубиш, Людмила Филипова“, рец. в Литературен клуб, 2 август 2009 г.
  19. ↑ Bozhidara Georgieva, „The Parchment Maze (Lyudmila Filipova's ambitious novel now in English)“ Архив на оригинала от 2014-07-01 в Wayback Machine., рец.
  20. ↑ Борислав Гърдев, „Към недрата на човешкото познание“, рец. в Литературен клуб, 3 май 2010 г.
  21. ↑ Как е възникнал замисъла на романа – в: „Людмила Филипова: Сексът за мен е част от нещо по-голямо, не ме привлича самоцелно“, интервю на Росица Иванова, сп. Cosmopolitan, 18.08.2011 г.
  22. ↑ Борислав Гърдев, „За „Аномалия“-та и за Людмила Филипова“, рец. в Литературен клуб, 23 юни 2011 г.
  23. ↑ Христо Блажев, „Печатна грешка“ на Людмила Филипова е разточителна Ниагара от пародия“, рец. в електронно списание Книголандия, 10/07/2012.
  24. ↑ Борислав Гърдев, „Където се раждат ангелите“ от Людмила Филипова (рецензия)“, рец. в ЛиРа, 6 юли 2013 г.
  25. ↑ БНТ. YouTube
  26. ↑ „Людмила Филипова се върна от Русия с литературна награда“ Архив на оригинала от 2014-07-07 в Wayback Machine., сайт на изд. Сиела, 29 март 2013.
  27. ↑ Алексей Кондратьев, „Международная литературная премия „Югра“: до новых встреч!“, сайт на наградата Югра, 27 март 2013.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Людмила_Филипова&oldid=12199800“.