Лялинци
Лялинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник. Точното наименование на местен диалект е Ля`линци. Старите наименования на селището са Лелинци, Лялинции Лалинче. Предполага се, че името идва от думата от ляля/лала/леля - от праславянски l’al’a, което е запазено в славянските езици със значение бърборко/глупак.[2][3][4][5]
| Лялинци | |
 Панорамен изглед към Лялинци | |
  Лялинци  Лялинци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 41 души[1] (15 март 2024 г.) 2,87 души/km² |
| Землище | 14,358 km² |
| Надм. височина | 903 m |
| Пощ. код | 2474 |
| Тел. код | 07733 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 44781 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
| Лялинци в Общомедия | |
Географско положение редактиране
Село Лялинци се намира в уширението на Лялинската река между планините Стража и Любаш.[6] Надморската му височина е 920 m и е на 16 km югоизточно от град Трън и на 64 km от София. Селото се разполага по североизточните склонове на Любаш и югоизточните на Големи връх от Стража планина и местностите на изток от тях до р. Ябланица.
История редактиране
Землището на с. Лялинци е обитавано от човека още през древността. Тук се намират няколко археологически обекта. Праисторическо селище е имало на връх Любаш. На най-високата част на върха се намират фрагменти от праисторическа керамика. Тук е намерена каменна брадва от неолитната епоха. Разкрита е крепостна стена с приблизителна дебелина 2 m, която обхваща крепост с около 170х100 m. Антично селище е имало в местността „Търговища“, намерени са строителни материали, керамика и монети. В местността „Градището“ на връх Любаш има останки от късноантично селище, намерени са плочи с надписи, тухли и монети. През 1447 – 1455 г. в Лялинци се е намирала канцеларията на султанските писари.[източник? (Поискан преди 9 дни)]
В стари записи селото е отбелязвано по следните начини: Лелинци в 1446 г., Лялинци в 1455 г.[7]; Лалинче в 1624 г.[8]; Лялинци в 1878 г.[9] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Лалинче е отбелязано като село с 37 домакинства и 8 неженени жители.[10]
Във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. загиват 28 жители на Лялинци.[6]
Социален и стопански живот редактиране
През 1913 година в Лялинци е основана земеделска кооперация „Любаш“. Към 1935 г. тя има 77 члена.[11] През 1955 година е основано ТКЗС, което просъществува до 1992 година.[6]
В 1921 г. в Лялинци е открита прогимназия, чиято сграда е построена през 1927 година. През същата година от местни учители е основано и читалището „Момина могила“.[6]
Население редактиране
Културни забележителности редактиране
Средновековната черква „Св. Никола“ е изградена не по-късно от XVI в. Първоначално е била построена в местността „Своге“, на западния склон на Любаш, на около 1 km от селото. По-късно е пренесена камък по камък в селото. По време на османската власт тя е била зарита под земята, за да бъде запазена и е възстановена през 1870 г. Църквата „Св.
Никола“ е добре реставрирана и поддържана, и представлява добър пример на църковното строителство през средновековието по тези земи. През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.[13]
-
Надпис -
Изглед на църквата -
Църквата в Лялинци -
Кръст в двора -
Поглед от задната страна
В селото всяка година през август се провежда църковен курбан.
В планината Любаш в местността „Кокошиняк“ се намира голям кръст.
На най-високата част на в. Любаш се намират фрагменти от праисторическа керамика. Разкрита е крепостна стена с приблизителна дебелина 2 m, която обхваща площ с около 170х100 m. В днешно време стената се наблюдава под вал.
В центъра на селото се намира плоча в памет на загиналите лялинчани през войните.
Природни забележителности редактиране
Обособен е микрорезерват в землището на селото заради растението паничиево секирче. То е изключително рядко в световен мащаб и заема място в Червената книга. Открито е в България през 1903 г., след което изчезва и е намерено отново през 1998 г. В Сърбия вече е изцяло изчезнало. Защитената територия е около 70 декара.
Язовир Лялинци е най-големият язовир в района и е разположен на площ от 580 дка с прилежащите му терени. Язовирът е зарибен с шаран, каракуда, толстолоп, амур, червеноперка и др, и предлага спокойствие, незабравима почивка и наслада от невероятен риболов сред уникална и живописна природа.
Лялинската река извира от западните недра на Любаш, събира водите на няколко малки притока, протича през селото и заедно с р. Кривоноска образуват р. Ябланица.
Край селото има изобилие на билки, малини, гъби, диви ягоди и др.
Други
В началото на трудовата си кариера именитата певица Гюрга Пинджурова учителства в Лялинци.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Заимов, Й. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С.
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932
- ↑ Sławski IV ─Sławski, Fr. Słowniketymologicznyjęzykapolskiego, Krakуw, 1952
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)
- ↑ а б в г Илиев, Николай. Трънският край. Селища, църкви и манастири (пътеводител-алманах), под редакцията на Григор Симов, София 2013, издателство Българи, с. 209.
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.397
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.428
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 189.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 174.
- ↑ Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.