Магдалена Тодорова
Тази статия е за журналистката. За професора по информатика вижте Магдалина Тодорова.
Магдалена Тодорова е телевизионен журналист, автор на документални филми.
| Магдалена Тодорова | |
| българска телевизионна журналистка | |
 | |
| Учила в | СУ „Св. Климент Охридски“, ВСУ „Черноризец Храбър“ |
|---|---|
| Работила в | Телевизия „Черно море“ |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
Биография редактиране
Завършва Софийски университет „Свети Климент Охридски“, Факултет „Журналистика и масови комуникации“. Магистър „Комуникационен мениджмънт“, ВСУ „Черноризец Храбър“. Майка на две деца.
Професионално развитие редактиране
През 2009 г. се присъединява към екипа на Телевизия „Черно море“, гр. Варна.
До 2018 г. работи в медията като водещ на сутрешен блок „Утро в нашия град“, автор и водещ на предаване за документалистика „Още по темата“, редактор и водещ на предаване за политика и икономика „Кредит на доверие“. Създава рубриките „Перспективи“ и „Икономически спектър“. Автор на документалните филми „Имало едно време...в Жеравна“, „Четири сезона“, „На дъното на Черно море“, Двореца „Балчик“, ”Burnout”.
През 2019 г. се присъединява в екипа на Mu-Vi.tv. Сценарист и режисьор е на документалните поредици „Стражите на Черно море“ (7 епизода) и Мисия „Военен лекар“ (6 епизода). Автор на документалните филми: „Поморие – черното и бяло злато на България“, „140 години Военноморски сили в България“, „Петрич кале“, „Стъкло в кръвта“, „Варна – сцена на мултинационални младежки общности“, „Един ден в Берлин“ и др.
Водещ е на предаването „Здравен календар“.
Награди и отличия редактиране
- 2017 – Първа награда за документалния филм „I am not my wheelchair”, „Кино в длан“[1]
- 2017 – Първа награда „Златен орех“ на Мрежата за образование за устойчиво развитие за документалния филм „Четири сезона“[2]
- 2019 – Най-добър игрален филм с награда от НАТФИЗ за късометражния „A good night story” – „Кино в длан“[3]
- 2019 – Отличие в осмите годишни награди на БАИТ под патронажа на президента на Република България Румен Радев за журналистически принос в развитието на технологиите
- 2020 – Почетната грамота в раздел „Документално кино“ в журналистическия конкурс в памет на ирландската журналистка Вероника Герин, за филма „140 години Военноморски сили в България“[4]
- 2020 – Първа награда „Златна роза“ на Министерството на туризма за документалния филм „Поморие- черното и бяло злато на България“[5]
- 2022 – Първа награда „Златна роза“ на Министерството на туризма за документалния филм „Стражите на Черно море“[6]
Обществена дейност редактиране
Член на Съюза на свободните писатели в България.
Развива дейности в сферата на публичните комуникации. Като част от екипа на Beehive Co-working Space-Varna, реализира множество обществени инициативи и събития, сред които международни формати на Google, Start UP Grind, Europe code week, Startup Europe week, „Непознатото минало на Стара Варна“ и др.
Източници редактиране
- ↑ „Инвалидната количка не е моя избор, аз избрах да бъда шампион” // ngobg.info, 24 април 2017. Посетен на 9 ноември 2023. (на български)
- ↑ Тв "Черно море" с награда „Златен орех“ // chernomore.bg, 1 април 2016. Посетен на 9 ноември 2023. (на български)
- ↑ доц. Любомир Христов поощрява младите кинотворци в работата им със съвременните технологии // natfiz.bg, 15 декември 2020. Посетен на 9 ноември 2023. (на български)
- ↑ Филм на MU-Vi.tv е отличен с почетна грамота в раздел „Документално кино“ // mu-varna.bg, 15 декември 2020. Посетен на 9 ноември 2023. (на български)
- ↑ Кое е черното и бяло злато на България // bnr.bg, 30 март 2021. Посетен на 9 ноември 2023. (на български)
- ↑ Четири отличия от Годишните награди в туризма отидоха в област Варна // moreto.net, 14 декември 2022. Посетен на 9 ноември 2023. (на български)