Мазачо

италиански художник

Мазачо (Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди) на италиански: Tommaso di Ser Giovanni di Mòne di Andreuccio Cassài е италиански художник от Ранния ренесанс. Умира много млад – едва 27-годишен, но с творчеството си променя цялата Флорентинска живописна школа. Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото, но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината. Пряко повлияни от Мазачо са художниците от XV в. – Филипо Липи, Фра Анджелико и Пиеро дела Франческа.

Мазачо
Masaccio
Рождено имеТомазо ди Джовани ди Симоне Гуиди
Роден
Починал
1428 г. (26 г.)
Рим, Италия
Стилживопис
АкадемияФлорентинска живописна школа
Мазолино
Направлениефреска
Известни творбиРазпятието
Светата троица
Мадоната с младенеца
Свети Андрей
ПовлиялФилипо Липи
Фра Анджелико
Пиеро дела Франческа
Мазачо в Общомедия
Светата Троица (1428) – фреска, Санта Мария Новела, Флоренция

Мазачо е прякор и означава „големият“ или „грубият Томас“ и вероятно се използва за отличаване от неговия колега Мазолино (малкият Томас). Известно време вероятно Мазачо и Мазолино работят в обща работилница и някои произведения се определят като създадени съвместно от двамата. Те работят заедно при изписването на Капелата Бранкачи в църквата Санта Мария дел Кармине.

75 години след неговата смърт представителите на Зрелия ренесанс – Леонардо, Микеланджело и Рафаело – отново се обръщат към него.

Основни творби редактиране

Основните негови произведения са фреските в капела Бранкачи, в църквата Санта Мария дел Кармине във Флоренция, които са редом до фреските на Мазолино. Те изобразяват „Изгонването на Адам и Ева от рая“, „Апостолите Петър и Йоан“, „Проповедта на апостол Петър“ и др. Именно с изображението на Адам и Ева започва промяната в изкуството. Те не следват иконната двуизмерност на средновековните изображения, а приличат на реални човешки същества.

Галерия редактиране

За него редактиране

  • Лидия Влахова, Мазачо, София: Български художник, 1985, 80 стр.
 
Изгонването на Адам и Ева от рая“,
фреска, Санта Мария дел Кармине, Флоренция
 
Медал, 2002