Майкъл Грант (писател, р.1940)

американски писател и бивш полицай

Майкъл Грант (на английски: Michael Grant) е американски ветеран от полицията в Ню Йорк и бивш директор по сигурността, и писател на произведения в жанра трилър, криминален роман и исторически роман.[1][2][3][4][5]

Майкъл Грант
Michael Grant
Роден21 декември 1940 г. (83 г.)
Професияписател, полицай
Националност САЩ
Активен период1991 –
Жанртрилър, криминален роман, исторически роман
Известни творби„Жертва на офицера”
„10. етаж от ада“
СъпругаЕлизабет Грант (2013 – )

Биография и творчество редактиране

Майкъл Грант е роден на 21 декември 1940 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на ирландски имигранти.[3] Има две сестри и брат. Баща му умира малко след раждането му блъснат от лека кола. В част от детството си отраства в Ирландия.[4] Получава бакалавърска степен по наказателно правосъдие и магистърска степен по психология от колежа по наказателно правосъдие „Джон Джей“. След дипломирането си работи в продължение на двадесет и три години в полицейското управление на Ню Йорк, като първоначално е полицай в тактическия патрул и отряда за разследване на произшествия, после е повишен в сержант и работи в 63-то районно управление, отдел „Инспектори“, и накрая завършва Националната академия на ФБР в Куантико, Вирджиния.[5] Като лейтенант работи в 17-то районно управление завършва кариерата си като началник на пътната полиция.[1] След полицейската си кариера работи като директор по сигурността в компанията Fortune 500.[3] През 1990 г. се премества във Флорида, където пише първите си три романа. През 2006 г. се завръща в Лонг Айлънд, където пише още десет романа, а по-късно се премества в Ноксвил, Тенеси.[4]

Първият му роман, трилърът „Служебни задължения“, е издаден през 1991 г. В историята лейтенант Брайън Шанън, е натоварен да разследва убийството на наркобарон в Харлем заедно със млад служител от Вътрешните работи, а следите водят към полицейското управление.[1][2]

През 1993 г. е издаден трилърът му „Жертва на офицера“, а в историята четирима много различни служители на реда имат задачата да спрат колумбийска наркотерористична банда, която се отмъщава на ченгетата от Ню Йорк.[1][2][5]

В трилърът му „10. етаж от ада“ от 1995 г. новоназначеният директор по сигурността Майк Девлин се изправя срещу смъртоносен и брилянтен убиец, който въпреки сложните системи за сигурност, се насочва към изпълнителния директор на фирмата.[1][2][3]

През 2011 г. е издаден историческият му роман „По време на глад“, който представя времето на картофения глад от 1845 – 1850 г., когато реколтата е унищожена от неизвестна зараза, 1 милион души умират от глад и още 2 милиона напускат Ирландия за Австралия и САЩ.[1][2][4][4]

Майкъл Грант живее със семейството си в Ноксвил.[2][4]

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • Line of Duty (1991)[1][2][5]
  • Officer Down (1993)
    Жертва на офицера, изд. „Атика“ (1996), прев. Рени Димитрова
  • Retribution (1995)
    10. етаж от ада, изд. „Атика“ (1996), прев. Рени Димитрова
  • The Cove (2011)
  • Back To Venice (2011)
  • When I Come Home (2011)
  • Dear Son, Hey Ma (2011)
  • Krystal (2011)
  • Who Moved My Friggin' Provolone? (2011)
  • Stalker (2011)
  • Appropriate Sanctions (2012)
  • Precinct (2012)
  • A Letter To Ballyturan (2014)

Поредица „Майкъл и Емили Ранахан“ (Michael and Emily Ranahan) редактиране

  1. In The Time Of Famine (2011)[1][2][4]
  2. Manhattan (2017)

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Grant (crime writer) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​