Македония (провинция)

Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.

Македония (на латински: Macedonia; на гръцки: Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция,[1] заемаща централната и южна част на Балканския полуостров. На север, изток и юг провинцията граничи с другите римски провинции Илирик, Мизия и Ахея, като административният район се ползва от излаз на Адриатическо, Егейско и Йонийско море.

Римска Македония
Provincia Macedoniae
Ἐπαρχία Μακεδονίας
Римска сенатска
и имперска провинция
146 пр.н.е – IV век
      
Герб
Герб
КонтинентЕвропа
СтолицаСолун,
Стоби
Официален езиклатински
Неофициален езикстарогръцко койне
Римски сенат
Проконсул
Император
Легат
ИсторияАнтичност
Четвърта македонска война150 – 148 г. пр. Хр.
Предшественик
Древна Македония Древна Македония
Наследник
Македония (тема) Македония (тема)
Стримон (тема) Стримон (тема)
Тесалоники (тема) Тесалоники (тема)
Днес част от Албания,
 България,
 Гърция,
 Северна Македония
Римска Македония
Provincia Macedoniae
Ἐπαρχία Μακεδονίας
в Общомедия

След битката при Пидна съюзените тракийски и македонски войски на Антигонидите, подкрепени и от гръците полиси са победени от Луций Македоник и елинистическа Македония губи независимостта си. Страната е разделена на 4 отделни самостоятелни области-стратегии, подчинени на Рим. В 149 г. пр. Хр. в областите избухва въстание водено от Андриск, наричан Псевдо-Филип. Траките и гърците отново го подкрепят, но то претърпява неуспех и в 148 г. пр. Хр. от 4-те области е образувана римската прокураторска провинция Македония.

През цялото си съществуване границите на провинцията не съвпадат с тези на съвременната географска област. Новообразуваната провинция включва само днешна югозападна Македония, източна Албания и тракийското Беломорие, Струмско и Пиринско са в тракийското Одриско царство, а Скопската област много по-късно е включена в основаната в 12 година провинция Мизия.

Важни селищни и пазарни центрове в провинцията са:

От Римска Македония легионите на Марк Лукул, Гай Октавий и Марк Лициний Крас започват завладяването на Тракия и целия Балкански полуостров. През 146 г. пр. Хр. на територията на Елада са образувани римските провинции Тесалия (по-късно включена в провинция Македония) и Епир (в 27 г. пр. Хр. присъединена към провинция Ахая). Смята се, че провинциите Мизия, Македония и Ахая до 45 година са образували римско административно-военно обединение от по-висш ранг и често им е назначаван един общ прокуратор. През 45 г. Македония става сенатска провинция с център Солун и границите ѝ са променени – освен Тесалия в нея влиза и Северен Епир с Адриатическото крайбрежие, а Беломорието източно от река Места е присъединено към провинция Тракия, образувана в същата година. Струмско и Пиринско си остават в провинция Тракия, а Скопско – в провинция Мизия. По-късно в IV век територията ѝ е намалена и е разделена на римските провинции Горна и Долна Македония.

След образуването си административната единица променя многократно статута и границите си. В Средновековието съществува византийска тема Македония в района на Адрианопол, а нейната стара територия е включена в тема България и диоцеза на Охридската българска архиепископия.

Източници редактиране

  • „История на България“, Том 1, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 280, 286, 290, 396.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Talbert, Richard J.A., Atlas of classical history. Taylor & Francis e-Library, 2003. ISBN 0-203-40535-8 (Master e-book) ISBN ISBN 0-203-71359-1 (Adobe eReader Format) ISBN 0-415-03463-9 (pbk)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Macedonia (Roman province) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​