Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.

Тема Македония (на гръцки: θέμα Μακεδονίας) е военноадминистративна област във Византия, която обхваща Северозападна и част от Източна Тракия[1]. Създадена е между 789 и 802 г. Нейно средище е град Адрианопол.[2] Както и другите теми, тя е управлявана от управител – стратег. Ранни сведения за нея дава Ибн Хурдазбих през IX век[3].

Македония
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 г.
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 г.

От тема Македония произхожда император Василий I Македонец – основател на т. нар. Македонска династия[1], която управлява Византия от 867 до 1056 г.

История редактиране

Територията на тема Македония е честа арена на вековния сблъсък между България и Византия, тя преминава ту в българско, ту във византийско владение до падането на България под византийска власт. Седалището на административната област е в Адрианопол. Арабските географи Ибн Хурдазбих (847 г.) и ибн ал Фадих (903 г.) пишат, че тази област се простира между „Дългата стена“ на изток до „земите на славяните“ на запад и от Морето аш-Шамнеясно? ] до границите на България. Това сочи, че македонската тема географски не е тъждествена на историческия регион Македония, а византийската администрация по-скоро има предвид Западна Тракия.[4]

Ибн Хурдазбих добавя, че провинция Македония се прекосява за петнадесет дни надлъж и за пет дни нашир, а в нея има три крепости. Темата Македония е завладяна и присъединена към България от цар Симеон I, но по силата на мирния договор от 927 година Византия си връща голяма част от нея. По-късно темата е във византийски ръце до 1204 година, когато латинските рицари от IV кръстоносен поход завладяват Константинопол. Тук се състои и битката при Адрианопол. Тема Македония отново е включена в българските предели през 1205 година от цар Калоян.

 
Византийска Гърция, ок. 900 г.

Литература редактиране

Източници редактиране

  1. а б Острогорски, Г. История на византийската държава, София 1998, ISBN 954-8079-92-5, с. 315 – 316
  2. Fine, J. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, University of Michigan Press, 1991, ISBN 0-472-08149-7, p. 79
  3. Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1, стр. 27
  4. Kazhdan 1991, с. 1262.