Малък ястреб

вид птица

Малкият ястреб (Accipiter nisus) е сравнително дребен представител на семейство Ястребови (Accipitridae).[3]

Малък ястреб
♂ Малък ястреб
Малък ястреб
♀ Малък ястреб
Малък ястреб
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Ястреби (Accipiter)
вид:Малък ястреб (A. nisus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Малък ястреб в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристики редактиране

Мъжкият има дължина на тялото 29 – 34 cm, размах на крилете 59 – 64 cm, а женската съответно, дължина на тялото 35 – 41 cm и размах на крилете 67 – 80 cm. Тежи 150 – 300 гр. Има изразен полов диморфизъм, женската е по-едра. Мъжкият е тъмносив отгоре, белезникав с ръждивокафяви препаски отдолу. Бузите са светлокафяви, веждите сиви, а опашката е с 4 – 5 черни ивици. При женската веждите са бели, а препаските отдолу – чернокафяви. Ирисът на окото и при двата пола е жълт. Младите наподобяват женската, но отгоре и по бузите са кафяви, веждите са слабо очертани, а гърдите са с кафяви препаски. От късопръстия ястреб може трудно да се отличи по характерните светли върхове на първостепенните махови пера, едноцветното белезникаво гърло при всички възрасти, кафявите бузи и светлите вежди при женските. Издавани звуци: В брачен полет – провлачено „кю-кю“, в гнездото – силно „кик-кик“, при опасност – отривисто „кирк“.

Разпространение редактиране

Прелетна птица. Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава гористи местности.

Подвидове редактиране

  • A. n. dementjevi
  • A. n. granti
  • A. n. melaschistos
  • A. n. nisosimilis
  • A. n. nisus
  • A. n. punicus
  • A. n. wolterstorffi

Начин на живот и хранене редактиране

 
Ястреб с жертва

Хищна птица, храни се предимно с дребни птици, като домашно врабче, скорец и др. Наблюдавани са възрастни и опитни ястреби, които си „играят“ с малки птички високо във въздуха, като в тези случаи тази „игра“ се превръща в смъртоносна за птичката. През размножителния период, както и други хищни птици, мъжкият ястреб подава във въздуха умъртвената от него жертва на женската, която се обръща в полет „по гръб“ и хваща в ноктите си жертвата. Това подаване от своя страна представлява интересната любовна игра.

Размножаване редактиране

 
Силует в полет
 
Accipiter nisus
Accipiter nisus

Гнезди по дърветата, като предпочита изоставени гнезда на вранови птици. Снася 4 – 6 яйца. Мъти 33 дни само женската, докато мъжкият се грижи за храната. Малките напускат гнездото на около 30 дневна възраст, когато са напълно оперени. Както при по-голяма част от грабливите птици се наблюдава канибализъм сред малките, което води до спад в числеността му. Годишно отглежда едно люпило.

Природозащитен статут редактиране

На територията на България е защитен вид.

Допълнителни сведения редактиране

Ястребите предпочитат да си почиват на някой клон и да дебнат, нападат от засада, за разлика от соколовите, които стоят дебнат от въздуха.

Бележки редактиране

  1. Accipiter nisus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Малък ястреб. Посетен на 4 март 2012
  3. BirdLife International Species factsheet: Accipiter nisus // BirdLife International. Посетен на 4 март 2010.
  4. BirdLife International 2004. Accipiter nisus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 23 юли 2008.