Вижте пояснителната страница за други значения на мана.

Мана̀ е заболяване по растенията, основно по лозята и тютюна, причинено от паразитни гъби от сем. Peronosporaceae и Pythiacea,[1][2] например Лозова плазмопара. Пренесено от Америка в Европа в края на XIX век с подложки устойчиви спрямо филоксера. От икономическа гледна точка, това е най-сериозната болест по тези растения в България.

Описание редактиране

Патогенът зимува като ооспори (трайни спори) по опадалите листа. Хифите му се развиват в междуклетъчното пространство, от което чрез хаустори черпи хранителни вещества. Ооспорите извършват първичните заразявания напролет. За да покълнат им е необходимо въздействието на ниски температури. Условията за поникване са температура от 11 до 30 °C, влажност на почвата над 70% от ППВ и превалявания в продължение на 2 – 3 дни. Масовото разпространение на заболяването се извършва чрез зооспори.

Растенията са най-чувствителни през периода на формиране на ресите до наедряване на зърната до големина на грахово зърно. Честите превалявания, росите и мъгливото време, ниските температури, гъстите насаждения, голямото заплевеляване, едностранчивото азотно торене и др. спомагат за силно развитие на мана.

Източници редактиране

  1. Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024.
  2. Попилиев, Славчо, Паламарев, Емануил. Атлас по ботаника. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1989. с. 11 – 12.