Манол Велев (бизнесмен)

български бизнесмен
Вижте пояснителната страница за други личности с името Манол Велев.

Манол Йорданов Велев (9 септември 195925 март 2022) е български бизнесмен, участващ в близо 20 фирми и сдружения. От 1986 г.[1] съпруг на Весела Лечева, бивш председател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС).[2][3] След като бива прострелян в главата остава в кома за 14 години до смъртта си на 25 март 2022 г.

Манол Йорданов Велев
български бизнесмен
Роден
Починал
25 март 2022 г. (62 г.)
Учил вНационална спортна академия
Предприемаческа дейност
Областхотелиерство
ресторантьорство
туризъм
хазарт
търговия с горива
строителство
медии
спорт
Работил в„Марти-М – Манол Велев“
сдружение „Футболен клуб Вихър“
„Истър-ССМ“ – АД
сдружение „ТК ВВВ-про тенис“
„Бърт билдинг“
„Мартимор“
„Ная инвест“
сдружение „България завинаги“
„Дакс медия“
„Невекс лизинг“
сдружение „Спортен мотоклуб – мотошмиц рейсинг“
„Булгаз системс“
„Крииейтив пропъртис“, „Ресторанти и специализирани вагони“
„Липник трейдинг“
„Марти – М. Манол Велев“
„Корект транс“
„СМ-5“
„Интер пул“
„Профита“
„МРК“
„Илиянци строй груп“
Семейство
СъпругаВесела Лечева

Биография редактиране

Образование и младост редактиране

Завършил е Националната спортна академия. Състезател по мотокрос.[4]

Кмет-наместник на кв. „Горубляне“.[2]

Бизнес редактиране

Започва бизнеса като наемател на общинско кафене. По това време е на 27 години.[3] През 1984 г. Манол Велев, или Мони, както го знаят всички от РСВ – „Ресторанти и спални вагони“, работи като сервитьор в кафе-аперитив „Интер“ в сградата на Централна гара София, до големия ресторант „Лукс“.[5]

Според информационната система „Дакси“ Манол Велев участва в управлението на „Марти-М – Манол Велев“, сдружение „Футболен клуб Вихър“, „Истър-ССМ“ – АД, сдружение „ТК ВВВ-про тенис“, „Бърт билдинг“, „Мартимор“, „Ная инвест“, сдружение „България завинаги“, „Дакс медия“, Невекс лизинг“, сдружение „Спортен мотоклуб – мотошмиц рейсинг“, „Булгаз системс“, „Крииейтив пропъртис“, „Ресторанти и специализирани вагони“. Като собственик участва в „Липник трейдинг“, „Марти – М. Манол Велев“, „Ная инвест“, „Дакс-медия“, „Корект транс“, „Невекс лизинг“, „СМ-5“, „Интер пул“ (прекратила дейността си), „Бърт билдинг“, „Профита“, „МРК“, „Мартимор“, „Булгаз системс“ и „Илиянци строй груп“.[6]

Хотелиерство, ресторантьорство, туризъм редактиране

С народния представител Румен Ангелов Велев е съдружник във фирмата „Интер – Пул“, бивша „Евро – Пул“, която управлява няколко хотела.[2]

Манол Велев държи няколко заведения чрез фирмите „Рама“ и „Максбол билярд къмпани“, където е заедно с Румен Ангелов.[2]

Велев е едноличен собственик на ЕТ „Марти-М-Манол Велев“, която движи ресторантите му.[7]

В края на декември 2000 г. медиите съобщават, че Манол Велев строи ВИП база за ловен и риболовен туризъм край резервата „Кастракли“. Теренът е закупен от бившето АПК.[2]

През май 2007 г. в. „Експрес“ обявява, че Велев и съдружникът му Анастасиос Петкос са сключили договор за концесия на 16 хиляди декара от крайбрежието на полуостров Ситония-Халкидики за 16 години. Освен плажната ивица двамата взели под аренда и част от гората, за да правят супермодерно ваканционно селище, тенис кортове и развлекателни заведения. Имотът е собственост на Зографския монастир в Света гора-Атон, а сключването на договора-концесия се случва около месец след посещението на вътрешния министър Румен Петков при зографските братя. В делегацията на министъра бил включен и Велев.[8]

Манол Велев е собственик и на малък язовир до село Борино.[2]

Бизнес в сферата на хазарта редактиране

Собственик на казина в София и едно във Варна – казиното в хотел „Черно море“.[3] Фирмата му „Корект транс“ ООД държи хотел „Плиска“, в което също има казино.[2] По-късно хотелът е продаден на Химимпорт.[3] За известен период „Корект транс“ ООД държи и маршрутни линии с номера 15, 23 и 26 в София.[2]

Участие в търговията на едро редактиране

Негова собственост е търговски център „Илиенци-2“. „Търговски център Илиянци 2002“ ООД е построен на площ от над 5 хил. m², а застроената е над 2 хил. m². Инвестицията е на стойност 4 милиона лева.[2]

Велев взима терена през 2002 г. с намерението да го развие като алтернативно тържище, но след две години установява, че е на загуба. Около базата в съседство с другия търговски център, познат от години, се разиграват батални сцени. Хората на Манол Велев и тогавашните собственици на тържището „Илиянци“ – братята Кирил и Георги Домусчиеви, спорят за паркоместа, тротоари, колонки.[3]

През декември 2005 г. Велев получава предложение да продаде търговския център. Кандидат-купувачи са новите собственици на „Илиянци“ руснаците Паата Гамгонеишвили, Роланд Исаев и Йосиф Блаошвили. Продавачът и купувачите се разбират за разсрочено плащане, което би трябвало да продължава до 2007 г.[3]

Неофициално се твърди, че Манол Велев има участие в строителството на комплекс „Макси“ на столичното „Симеоновско шосе“.[2]

Търговия с горива редактиране

Велев е едноличен собственик и управител на „Мартимор“ ЕООД, което се занимава с търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и продукти. Прокурист е Валентин Асенов Ковачев.[7]

Простреляният участва с основен дял от 80% и е председател на „Булгаз Системс“ АД. Дружеството е с предмет на дейност ­ разпределение и търговия на газообразни горива.

Строителен бизнес редактиране

Велев е управител на строителното дружество „Криейтив пропъртис“ ООД. По една трета в него държат фирмите „БиТу Би“, „Епос“ и „Рея“.[7]

Производство на каросерии редактиране

Манол Велев участва в управлението на „Истър-ССМ“ АД, като представител на „Корект Транс“ ООД. Дружеството е с предмет на дейност ­производство на каросерии за автомобили, ремаркета и полуремаркета.[7]

Бизнес в медиите редактиране

Чрез фирмата си „Дакс медия“ бизнесменът издава списанията „Бела“ и „Аз“. Той е собственик и на радио „Спорт“, което основава през 2001 г. Помещенията на радиото се намират в сектор „В“ на Националния стадион „Васил Левски“. През 2004 г. обаче стопанинът на стадиона – „Национална спортна база“ ЕАД в лицето на директора си Марио Примджанов, ги запечатва под предлог, че не са плащани наемите. Радио „Спорт“ се премества в хотел „Плиска“, но скоро след това е закрито.[9]

По това време се задълбочава конфликтът между него, съпругата му Весела Лечева и Васил Божков, от една страна, и Васил Иванов-Лучано и бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, от друга. В края на 2005 г. радио „Спорт“ е преименувано на „Енерджи“. Наемодателят на радиото е Националната спортна база, която се намира на подчинение на ДАМС, чийто председател е Лечева.[2]

През 2006 г. фирмата на Манол Велев „Дакс медия“ откупува от вестник „Футбол“ и издателска къща „Старт“ правата да организира анкетата „Футболист на годината“ за 5 години.[9]

Скандали редактиране

Приватизацията на „Черноморски солници“ редактиране

През 1997 г. чрез фирмата си „Мартимор“ влиза в държавното предприятие „Черноморски солници“ – Бургас, където придобива дял от 33 процента. Директор на „Черноморски солници“ по време на правителството на БСП е Костадин Буковски. Една година по-късно, през февруари 1998 г., той е задържан в столичното Първо РПУ за измама. Обвиняват го, че е задигнал от наивни граждани 60 000 долара. Приватизацията на „Черноморски солници“ е подготвена от Буковски, а е разрешена от бившия министър Любомир Дачев в нарушение на Закона за приватизация. Оспорена е от министъра на промишлеността в правителството на СДС Александър Божков.[3]

Александър Божков обявява: „Съдът може да реши, че сделката за „Черноморски солници“ е законна, но това няма да промени факта, че тя е неизгодна за държавата и че някой е подарил на Манол Велев „Черноморски солници“ за 20 млн. лв. и 1 багер втора употреба“.[2]

След създаването на АД-то държавата запазва 33% от капитала. Другите двама акционери – „Мартимор“ и американската „Де Ен Ен“ добиват също по около 33%. „Де Ен Ен“ не внася апортните вноски. Според договора те трябва да се поемат от другия акционер. Така на практика „Мартимор“ започва да се разпорежда с около 67% от капитала.[2]

Позицията на изпълнителния директор на „Черноморски солници“ Иван Камбалов е, че заводът осигурява 4% от консумацията на сол в България, следователно не е монополист.[2]

Източване на БДЖ редактиране

Велев се включва в източването на БДЖ в края на 90-те години. Тогава той е замесен в т. нар. „горивна схема“, като участва в препродаването на черния пазар на хиляди тонове нафта, купени за нуждите на железниците.[10]

През 2003 г. Манол Велев прави големия си удар – успява да приватизира напълно дружеството „Ресторанти и спални вагони“ АД, което притежава 250 търговски обекта, складови помещения и административни сгради. За периода 2003 – 2007 г. Велев успява да изтъргува над 200 апетитни търговски и складови помещения чрез фиктивни договори за отдаване под наем. Това източване на БДЖ е на стойност над 200 милиона лева.[10]

Горски фонд в Пампорово редактиране

През март 2003 г. Върховният административен съд обявява за нищожни две заповеди на бившия земеделски министър Венцеслав Върбанов, свързани с ощетяване на държавните лесничейства в Област Смолян. Едната е за неравностойна замяна на етаж от административна сграда в Хвойна. С втората заповед е извършена замяна на 3.666 дка гора от Проглед с 1.922 дка от горски фонд в Пампорово в полза на собственика Манол Велев.[2]

Участие в организации редактиране

Манол Велев е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт от квотата на работодателите. В НОИ Велев представлява Българския съюз на частните предприемачи „Възраждане“, на който е и председател от 17 март 2006 г.[4] (В съюза заедно са Васил Божков – Черепа, червеният депутат Добромир Гущеров, гл. редактор на „Труд“ Тошо Тошев, собственикът на Дарик радио Радосвет Радев, вицепрезидентът на „Мултигруп“ Стоян Денчев и други. Във „Възраждане“ членуват също Емил Кюлев и Илия Павлов.)

Ангажименти в спорта редактиране

Той е президент на футболен клуб ПФК Вихър (Горубляне), впоследствие обединил се с Академик (София). Манол Велев е президент и на ПФК Академик София.[9]

Негово хоби е тенисът. През есента на 2002 г. Велев влиза в управата на клуб „BBB Pro Tennis“ с президент Пламен Минчев.[9]

През 2001 г. Велев основава Българска федерация по боулинг, която измества съществуващата федерация по кегли, развивала дотогава боулинга в България. През 2004 г. ощетената федерация успява да осъди на всички инстанции спортното министерство, което е дало лиценз на БФБоулинг, но в нарушение на законите Велев запазва лиценза за себе си.[9]

Велев участва и в сдружение „Спортен мотоклуб – мотошмиц рейсинг“.[9]

Заедно с Иван Славков и съпругата си Весела Лечева работи по проект за Музей на спортната слава.[11]

Благотворителност редактиране

Манол Велев има и фондация – „Деца и здраве“. Нейният офис е в хотел „Плиска“, който се държи от фирмата му „Корект Транс“. На 27 юни 2004 г. изпълнителният директор на „Пирогов“ д-р Спас Спасков и съпругата на тогавашния американски посланик Кати Пардю са сред гостите на коктейл, който фондацията дава в ресторанта на хотел „Плиска“, фондацията е българо-американска и неин председател е Боби Пейдж. Първата проява на организацията, в която участват Весела Лечева и Манол Велев, е за събиране на средства и подпомагане на децата с нарушено зрение от столичното училище „Луи Брайл“. Помощи са отделени и за дома за сираци „Вяра, Надежда и Любов“.[2]

Дарения в политиката редактиране

Велев е сред крупните спонсори на Българска социалистическа партия. За кампанията на Георги Първанов в президентските избори през 2006 г. „ДАКС-медия“, 90% от която са на Манол Велев, е дарила сумата от 25 000 лв. Търговски център „Илиянци“, в който Велев е съдружник, е дарил още 25 000 лв. Данните са от отчета на инициативния комитет пред Сметната палата. Велев е дарил и 10 000 лева на БСП, става ясно от финансовия отчет на партията за 2006 г.[9]

Прострелване, кома и смърт редактиране

На 11 юли 2007 г. Велев е прострелян в главата пред входа на жилищна кооперация на ул. „Мизия“ 3 в София, където е разположен офисът му. [12] Премиерът Сергей Станишев осъжда покушението, определяйки го като „нахално покушение от страна на организираната престъпност“.[11] Манол Велев остава в кома до смъртта си на 62 години на 25 март 2022 г.[13] Известно време преди смъртта му Цветомир и Боян Найденови, бивши бизнес партньори на хазартния бос и предприемач Васил Божков, споменават в интервю, че той им е признал, че е поръчал убийството на Манол Велев.[14] Впоследствие Божков отрича това твърдение в интервю с Генка Шикерова. [15]

Източници редактиране

  1. Йоана Гъндовска, „Готвач сватосал Весела Лечева и Манол Велев“, в. „Сега“, 28 април 2001 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р „Кой е Манол Велев?“, news.ibox.bg, 11 юли 2007 г.
  3. а б в г д е ж „Изстрел в гръб“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., сп. „Тема“, бр. 28 (299), 16 юли 2007 г.
  4. а б „Кой е Манол Велев?“ Архив на оригинала от 2014-09-12 в Wayback Machine., sportal.bg, 11 юли 2007 г.
  5. „Кольо Добрев е кръстникът в бизнеса на Манол Велев!“, blitz.bg, 11 септември 2009 г.
  6. „Манол Велев, съпруг на Весела Лечева и съветник на президента, е прострелян“, в. „Дневник“, 11 юли 2007 г.
  7. а б в г „Манол Велев прострелян“ Архив на оригинала от 2014-09-12 в Wayback Machine., в. „Монитор“, 12 юли 2007 г.
  8. „Бизнес с хазарт, имоти и футбол“, в. „Дневник“, 11 юли 2007 г.
  9. а б в г д е ж „Покушение срещу спонсор на БСП и Първанов“, в. „Сега“, 12 юли 2007 г.
  10. а б „Манол Велев в афера за 200 милиона?“, в. „Марица“, 1 декември 2011 г.
  11. а б „Простреляха съпруга на Весела Лечева“, в. „Дума“, 12 юли 2007 г.
  12. „Простреляха Манол Велев, известен бизнесмен и съпруг на Весела Лечева“, factor-news.net, 11 юли 2007 г.
  13. „Почина известният бизнесмен Манол Велев след 15 години будна кома“, БНР.
  14. lupa, „Васил Божков поръчал Манов Велев“, 25 март 2022
  15. [https://www.youtube.com/live/z8I7qe95cFw?si=QJQO7xDIqp4skUQg Свободна Европа, "Какви тайни крие чантичката Louis Vuitton на Васил Божков"