Муса I
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Манса Муса (на арабски: مانسا موسى), познат и като Кута Муса, е десетият и най-известния манса (цар), на Малийската империя. Произлиза от династията Кейта. Възкачва се на трона през 1307 и царува над двадесет години въпреки че точната дата на смъртта му е неизвестна. Когато започва управлението си, Малийската империя се състои от територии, първоначално принадлежали на империя Гана.
| Манса Муса مانسا موسى | |
| владетел на Мали | |
 Манса Муса, изобразен с къс злато в ръка, карта на Африка от 1375 г. | |
| Роден |
около 1280 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1337 г.
|
| Религия | ислям |
| Манса Муса в Общомедия | |
Остава известен със справедливото си управление, което разширява значително границите на Мали. Под неговото ръководство империята става една от най-богатите по онова време. Той е определян като най-богатия човек в човешката история, със състояние, превишаващо в съвременно изражение 400 милиарда щатски долара.[1]
Номенклатура редактиране
Муса бил познат с много названия, като най-известни са Манса Муса, често използвано в западната литература. Срещани са и Kankou Musa, Kankan Musa или Kanku Musa, което буквално значи „Муса, син на Kankou“.
Потекло и възкачване на трона редактиране
Всичко, което се знае за царете на Малийската империя, е благодарение на записките на арабските учени, пътували и живели по тези земи, като Ибн Халдун, Ибн Батута.
Чрез своя хадж на 14-ата година от управлението си Манса Муса привлича видни мюсюлмански мислители, учени и творци в империята си, благодарение на които Мали навлиза в период на значителен културен подем. Тогавашната столица Ниани става един от най-големите градове в Африка със своите 1 000 000 души население. Като цяло Малийската империя се превръща в държава с предимно градско население, като градовете на нейна територия стават близо 400. Добивът и търговията със злато достигат такива размери, че в крайна сметка то се обезценява драстично и става най-обикновена стока. Управлението на Манса Муса се характеризира и със строежа на много джамии и университети.
Интересна подробност е, че той не е знаел нито да чете, нито да пише на арабски език, а само на своя, въпреки отдадеността си на исляма. Запомнен е и със своята щедрост и влечение към изкуствата. Въпреки усилването на ислямското влияние, той остава толерантен към местните традиции и религии. Малийците остават толкова доволни от него, че дори 10 години след смъртта му продължават да пеят песни и да създават творби в негова чест.
