Мануел Санчис Мартинес

Мануел Санчи́с Марти́нес (на испански: Manuel Sanchís Martínez; 26 март 1938, Алберике – 28 октомври 2017, Мадрид) е испански футболист, защитник. Една от емблемите а испанския футбол. Играл за националния отбор на Испания. Баща му е Мануел Санчис Онтиюело.

Мануел Санчис
Лична информация
Роден
Мануел Мартинес Санчис
26 март 1938 г.
Починал28 октомври 2017 г. (79 г.)
Мадрид, Испания
Ръст171 см
Постзащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1955 – 1957
1955 – 1961
1961 – 1964
1964 – 1971
1971 – 1972
Общо
Барселона В[1]
Кондал
Реал Валядолид
Реал (Мадрид)
Кордоба
?
113
87
143
14
357
(?)
(7)
(3)
(1)
(0)
(11)
Национален отбор
1957
1965 – 1967
Каталуния
Испания
1
11
(0)
(1)
Треньор
1977 – 1978
1980
1987 – 1988
1988 – 1989
1991 – 1992
Испания Тенерифе
Екваториална Гвинея
Даймиел
Дон Бенито
Алсира
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Мануел Санчис Мартинес в Общомедия

Футболна кариера редактиране

Санчис е роден в Алберике, Валенсия. Момчето с №2 на гърба и смъкнатите до глезените чорапи започва кариерата си като халф и крило в скромни отбори от региона на Валенсия, където е забелязан от „Барселона“. „Каталунците“ го привличат и го преотстъпват на сателита си „Кондал“. Впоследствие „Барса“ се откава от Санчис. На 23 години той се оказва във „Реал Валядолид“, който по онова време е в „Сегунда“. Още в първия си сезон и помага да се върне в „Примера“. Стига до „Реал (Мадрид)“ чак на 26 години, доста голяма рядкост по онова време. На 7 февруари 1965 г. дебютира с белия екип при победата с 3:0 като гост над „Валенсия“. Остава на „Бернабеу“ до лятото на 1971 като през цялото това време е неизменно титуляр и всеки сезон печели трофей с изключително значение. С „Реал“ играе в четири шампионата на „Ла Лига“ за 5 години, а също така и в КЕШ през 1966 г. Излиза като титуляр в легендарния финал срещу югославския Партизан (Белград), когато Реал стана шампион на Европа само с испанци в състава. година по-късно се ражда първородния мму син Мануел, който след време ще бъде капитан а Реал, записвайки 710 мача за първия отбор (трети по този показател в цялата история на клуба). Завършва кариерата си в „Кордоба“.

Въпреки че е защитник с много добра техника, той изпъква с неизчерпателната си енергия. Бе един от първите в „Примера“, които нарушиха неписаното правило, че бековете не трябва да минават центъра.

Санчис играе 11 мача за националния отбор на Испания и представлява Испания на Мондиал 1966. В груповия етап тръгва от собственото си наказателно поле за да отбележи първия гол (който се оказва и единствен за националната гарнитура) за победата с 2:1 над Швейцария[2].

Като треньор води юношите на Реал и дублиращия тим, „Тенерифе“ и националния отбор на Екваториална Гвинея и няколко по скромни испански тима.

Санчес е един от тримата носители на КЕШ, чийто син също е печелил турнира.

Умира на 28 октомври 2017 г. на 79-годишна възраст.

Успехи редактиране

  „Реал Мадрид“

Ла лига:

  •   Шампион на Испания (4): 1964/65, 1966/67, 1967/68, 1968/69
  КЕШ:
Купа на краля
  •   Носител (1): 1969/70

Източници редактиране

  1. Toni Closa. Gran diccionari de jugadors del Barça. 2015. ISBN 978-84-16166-62-6.
  2. Real Madrid Fans biography ((es)) }

Външни препратки редактиране