Мария Българска
Мария Българска, наричана във византийските извори Мария Дукина († 21 ноември след 1095 г.), е византийска аристократка – протовестиария, съпруга на Андроник Дука и майка на императрица Ирина Дукина. Мария е дъщеря на Траян – син на българския цар Иван Владислав и царица Мария. Майка ѝ е византийска аристократка – представителка на видните константинополски фамилии на Кондостефаните, Авалантите и Фокидите.[1]
| Мария Μαρία Δούκαινα | |
| византийска аристократка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 21 ноември, след 1095 г.
|
| Семейство | |
| Род | Комитопули, Дука |
| Баща | Траян Български |
| Съпруг | Андроник Дука |
| Деца | Михаил Дука Йоан Дука Ирина Дукина Теодора Дукина Стефан Дука Константин Дука Анна Дукина |
Мария наследява големи поземлени владения в района на Охридското езеро. Получава значителен доход от владенията си, който използва основно, за да подпомогне политическите амбиции и кариера на мъжа си Андроник Дука. Някои историци са на мнение, че Мария е пример за успешната интеграция на членовете на династията на Комитопулите във византийското общество. Мария има и упражнява значимо политическо влияние през първите години от управлението на император Алексий I Комнин.
Внучката на Мария Анна Комнина хвали мъдростта и красотата на баба си в известната Алексиада:
| „ | ...имала корена на своя род в България и дотолкова привличала със своята красота и стройността на телесните части и членове, че нито една (жена) по онова време не бе се явила по-красива от нея.[2] | “ |
В своята хроника съпругът на Анна Никифор Вриений също отделя място, за да отбележи красотата и благородството на Мария, която според думите му:
| „ | била най-красивата и най-умната от всички жени, съединявала с външната хубост и вътрешна красота и блестяла, освен със знатността на рода си, още и с добродетелна чистота и приятен нрав.[3] | “ |
Мария Българска и Андроник Дука имат седем деца – четирима сина и три дъщери[4]:
- Михаил Дука, протосеваст и протостратор;[5]
- Константин Дука[6]
- Стефан Дука, севаст[4]
- Йоан Дука, севаст[7] и велик дука
- Ирина Дукина – омъжена за император Алексий I Комнин;
- Анна Дукина – омъжена за Георги Палеолог;
- Теодора Дукина, монахиня[8]
Мария се замонашва и приема името Ксения, което е станало малко след смъртта на съпруга ѝ на 14 октомври 1077 г. С името ѝ се свързва преустройството на стария константинополски манастир „Христос Спасител“ в Хо̀ра, направено между 1078 г. и 1081 г.[9] Точната година на смъртта ѝ не е известна, но се предполага, че е починала след 1095 г., откогато датира едно писмо до нея, написано от Теофилакт Охридски.[10] Точната дата на кончината ѝ – 21 ноември, е посочена в поменика на семейството на императрица Ирина Дукина, поместен в литургичния типик на основания от последната константинополски манастир „Христос Филантроп“, като в документа срещу датата 21 ноември е посочена паметта на монахиня и протовестиариса Ксения, майка на императицата.[10] Типикът на манастира „Кехаритомен“ (или Богородица Кехаритоменска) също отбелязва паметта на монахиня Ксения на 21 ноември[11], а в обитуария на манастира „Пантократор“ тя е спомената като баба на император Йоан II Комнин.[12]
Източници редактиране
- Андреев, Йордан (1993). Потомците на комитопулите превземат императорския дворец. – Епохи, 1(3), 168 – 174, http://journals.uni-vt.bg/epohi/eng/vol1/iss3/21
- Златарски, Васил (1972) [1934]. История на българската държава през средните векове, II (II фототипно издание). София: Наука и изкуство, http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm#135_1
- Dimitropoulou, Vassiliki (2023). Religious Patronage in Byzantium: The Case of Komnenian Imperial Women, In: Moor, Megan (ed). Gender in the Premodern Mediterranean (online). ACMRS Press, Arizona State Univeristy, doi:10.54027/HSTS6044, https://asu.pressbooks.pub/gender-in-the-premodern-mediterranean/chapter/chapter-8/
- ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator. – Revue des études byzantines, 27, 235 – 262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423
- ((fr)) Gautier, Paul (1974). Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator. – Revue des études byzantines, 32, 1 – 145, doi:10.3406/rebyz.1974.1481, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1974_num_32_1_1481
- ((fr)) Gautier, Paul (1985). Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. – Revue des études byzantines, 43, 5 – 165, doi:10.3406/rebyz.1985.2170, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1985_num_43_1_2170
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Андреев 1993, с. 172.
- ↑ Анна Комнина. Алексиада – Цит. по:Златарски 1972, с. 134.
- ↑ цит. по: Златарски 1972, с. 134.
- ↑ а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 50
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 54
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 48 – 49
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 53
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 56
- ↑ Dimitropoulou 2023, Large-Scale Monastic Patronage.
- ↑ а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 52
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 52, Gautier 1985, с. 124.
- ↑ Gautier 1969, с. 248. Gautier 1974, с. 42 (No.2). Kouroupou & Vannier 2005, с. 52
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria of Bulgaria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |