Мария Казарес
Мария Казарѐс (на френски: María Casarès) е драматична и филмова актриса, чиято кариера протича във Франция, през втората половина на 20 век. Тя се отличава особено в съвременни интерпретации на класически трагедии, а също и с участията си в авангардни начинания.[6] В ранните години е близка с Жан Вилар и с фигури от кръга на екзистенциалистите.
| Мария Казарес Maria Casares | |
| френска актриса | |
 | |
| Родена | Maria Victoria Casares y Pérez
21 ноември 1922 г.
|
|---|---|
| Починала | 22 ноември 1996 г.
|
| Погребана | Франция |
| Националност |  Франция |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1945-1995 |
| Семейство | |
| Партньор | Албер Камю (19 март 1944 – 1945)[1][2][3] Жерар Филип (1947)[4][5] |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Мария Казарес в Общомедия | |
Биография редактиране
Мария Казарес е дъщеря на Сантяго Касарес Кирога и Глория Перес е с галисийски произход Баща ѝ в началото на 30-те години е министър в правителството на Мануел Асаня и министър-председател на Испания в продължение на 2 месеца през 1936 година. Когато започва гражданската война, семейството напуска страната и се установява в Париж. Глория Перес, майката на Мария, умира през 1945 година.
Завършва лицей в Париж, а след това и Парижката консерватория. През 1952 става първата актриса с чужд произход, ангажирана от Комеди Франсез. В сценичната кариера и личният ѝ живот, се срещат същите имена, като особено място има това на Албер Камю; от 1944 г. до смъртта му тя поддържа връзка с него, засвидетелствана подробно в обемиста кореспонденция[7] През 1976 се жени за Андре Шлесер и добива френско гражданство, а няколко години по-късно прави равносметка на своя живот в автобиографична книга.[8]. Умира на 22 ноември 1996 година от рак.
През 1942 Мария Казарес година дебютира в парижкия Театър де Матюрен и в течение на повече от пет десетилетия, до последната година от живота си, участва в 120 постановки.[9] Още в 1945 играе заедно с Жерар Филип във „Федерико“ (1945) по Мериме. Играе в още няколко постановки по Синг, Ибсен, Камю и други.
Започва филмовата си кариера с ролята на Натали в шедьовъра „Децата на рая“ (1945) на Марсел Карне. Следват роли в „Дамите от Булонския лес“ (1945) на Робер Бресон и „Пармският манастир“ (1948) на Кристиан-Жак. Участва във филмите на Жан Кокто „Орфей“ (1950) и „Завещанието на Орфей“ (1959).
Номинирана е за награда „Сезар“ за най-добра второстепенна роля за изпълнението си в „Читателката“ (1988).
През 1996 година се съгласява наградите за театър, връчвани от Асоциацията на галисийските актьори и актриси, да носят нейното име. След смъртта ѝ, нейното име носят две театрални зали и няколко учебни заведения във Франция.[10]
Избрана филмография редактиране
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1945 | Децата на рая | Les Enfants du paradis | Натали | Марсел Карне |
| 1959 | Макбет | Macbeth | Лейди Макбет | Клод Барма |
Източници редактиране
- ↑ books.google.es
- ↑ books.google.es
- ↑ camus-society.com
- ↑ books.google.es
- ↑ books.google.es
- ↑ Taylor J., The penguin dictionary of theatre, Penguin Books 1968, p. 63
- ↑ Albert Camus, Maria Casarès. Correspondance inédite (1944 – 1959), Paris:Gallimard, 2017, (p.1312), ISBN 978-2-07-274616-1
- ↑ Maria Casarès, Résidente privilégiée, Paris: Fayard, 1980
- ↑ Подробен списък в (фр) Mabille S., Maria Casarès : Esquisse d'une tragédienne
- ↑ В Théâtre national de la Colline и Nouveau théâtre de Montreuil (Seine-Saint-Denis); техникум в Avignon,колеж в Rillieux-la-Pape (Rhône), начално училище в Saint-Denis (Seine-Saint-Denis)
