Марк Емилий Лепид (триумвир)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Емилий Лепид .

Марк Емѝлий Лѐпид (на латински: Marcus Aemilius Lepidus; роден 89 или 88 пр.н.е., починал в края на 13 или началото на 12 пр.н.е.)[1] е римски патриций, член на Втория триумвират и Понтифекс максимус. Баща му е замесен във въстание срещу Римската република, което довежда до смъртта му.

Марк Емилий Лепид
Консул на Римската република
Мандат4645 пр.н.е., 42 – 41 пр.н.е.
Триумвир
Мандат43 – 36 пр.н.е.
Лична информация
Роден
Починал
Националностримлянин
Родства
Луций Емилий Павел
Съпруга(1) Корнелия
(2) Юния Секунда
ДецаМарк Емилий Лепид (Младши)
ПодписM·AEMILIVS·M·F·Q·N·LEPIDVS
Марк Емилий Лепид в Общомедия

Биография редактиране

Лепид е измежду големите съюзници на Юлий Цезар. Започва политическата си кариера като претор през 49 пр.н.е. Определен е за главнокомандващ на Рим, докато Цезар побеждава Помпей в Испания и е провъзгласен за консул през 46 г. пр.н.е., след победата над Помпеите на изток.[2] Когато през февруари 44 пр.н.е. Цезар е провъзгласен от сенаторите за пожизнен диктатор, той прави Лепид началник на конницата.[3] Техният съюз приключва внезапно, когато Цезар е убит на 15 март 44 пр.н.е. (мартенските Иди). Касий, един от главните конспиратори, настоява да убият Лепид и Марк Антоний, но Брут го убеждава, че това действие е убийство, а не борба за политическо надмощие.[4]

След убийството на Цезар, Лепид, въпреки че убеждава Сената в своята вярност и лоялност, се съюзява с Марк Антоний и започва битка за надмощие. Цезар е оставил наследник – Гай Юлий Цезар Октавиан, негов племенник и осиновен син. Тримата Лепид, Антоний и Октавиан, се срещат на един остров близо до Мутина (днешна Модена) и формират Втория триумвират.[5] Армиите им слагат началото на края на Римската република и създаването по-късно на Римската империя, начело с Октавиан.

След войната срещу Секст Помпей през 36 пр.н.е., Лепид иска контрола над цяла Сицилия,[6] въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и контрола над Африка за Нарбонска Галия, Далечна и Близка Испания,[6] които са под контрола на Октавиан. Тези искания на Лепид, дават нужното извинение на Октавиан да отстрани конкурента си. Октавиан обвинява колегата си триумвир в опит за заграбване на Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан.[6] Октавиан едностранно и без да се допита до Антоний,[6] позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата Понтифекс максимус, но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание и го отстранява от командването на провинциите му, които преминават под контрола на Октавиан.[6] След тези събития Лепид е принуден да напусне Рим. Tой остава Понтифекс максимус и сенатор до смъртта си през 13 или 12 пр.н.е.[7]

Семейство редактиране

Емилий Лепид се жени за римлянка от знатно потекло на име Корнелия. През 52 пр.н.е. те се разделят и Лепид се жени за Юния Секунда, сестра на Марк Юний Брут и Юния Терция – съпругата на Гай Касий Лонгин. Има син на име Марк Емилий Лепид (Младши), бъдещ сенатор и заговорник против Октавиан.[8][9]

Родословно дърво редактиране

Легенда:

  • (1) - първа съпруга / първи съпруг
  • (2) - втора съпруга / втори съпруг
  • x - убиец на Цезар


Салония (2)
 
Катон Стари
 
Лициния (1)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Порций Катон Салониан
 
 
 
Марк Порций Катон Лициниан
 
Марк Ливий Друз
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Порций Катон (2)
 
Ливия Друза
 
Квинт Сервилий Цепион Млади(1)
 
Марк Ливий Друз
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атилия (1)
 
Катон Млади
 
 
 
 
 
 
Марк Ливий Друз Клавдиан, осиновен син
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Брут (1)
 
Сервилия Цепиона
 
Децим Юний Силан (2)
 
 
Сервилия Младша
 
Квинт Сервилий Цепион
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Порция Катона
 
Марк Юний Брут x
 
Юния Прима
 
 
 
Юния Терция
 
Гай Касий Лонгин x
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Порций Катон (II)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Юния Секунда
 
Марк Емилий Лепид (триумвир)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Потомка на Помпей Велики и Луций Корнелий Сула
 
Лепид Младши
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маний Емилий Лепид
 
 
Емилия Лепида II

Бележки редактиране

  1. Weigel, Lepidus: The Tarnished Triumvir стр. 9 – 10, 98
  2. Holland, Rubicon, стр 316
  3. Holland, Rubicon, стр. 346
  4. Holland, Rubicon, стр. 347
  5. Holland, Rubicon, стр. 360
  6. а б в г д Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 36
  7. Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 97
  8. Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 74
  9. 1911 Encyclopædia Britannica, Maecenas

Литература редактиране

  • Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History Volume 10: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69. Cambridge University Press. ISBN 0-521-26430-8
  • Holland, Tom. Rubicon. The Triumph and Tragedy of the Roman Republic, Abacus, 2004, ISBN 0-349-11563-X
  • Richard D. Weigel. Lepidus: The Tarnished Triumvir. Routledge, 1992. ISBN 978-0-415-07680-7