Матилда Густавсон
Хана Матилда Вос Густавсон (на шведски: Hanna Matilda Voss Gustavsson) е шведска културна журналистка и писателка.
| Хана Матилда Вос Густавсон Hanna Matilda Voss Gustavsson | |
| Родена | 18 февруари 1987 г. |
|---|---|
| Професия | журналистка, писателка |
| Националност |  Швеция |
| Жанр | културна журналистика |
| Известни творби | „Клубът“ (на шведски: Klubben, 2019) |
| Награди | Наградата на Асоциацията на шведските публицисти „Златно перо“ |
Биография редактиране
Родена е на 18 февруари 1987 г.
Густавсон работи като репортер и колумнист за водещия шведски ежедневник „Дагенс Нюхетер“ и, измежду другото, е отличена от Асоциацията на шведските публицисти за портретите си на известни шведи, включително Кристина Лугн, Юнас Гардел и Юхар Бенйелул. През 2016 г. е удостоена с наградата на асоциацията „Златно перо“, като най-младият носител в историята на наградата, с мотивацията: „За това, че с острото си перо влиза под кожата и на личността, която изобразява, и на своето време“.[1]
През 2015 г. нейният автобиографичен разказ „Страданията на това време“ е публикуван в литературното списание „Гранта“ на издателство „Бониерш“. Темата на разказа е чудо в християнска общност, и произведението е избрано да бъде преведено и публикувано в английското издание на списанието, което преди това се е случвало само веднъж.[2]
През ноември 2017 г. Густавсон публикува в „Дагенс Нюхетер“ репортаж и няколко последващи статии във връзка с движението #MeToo, в който 18 жени свидетелстват за сексуален тормоз и насилие, извършено спрямо тях от т. нар. „Културтрегер“, свързан със Шведската академия.[3] В културните среди от десетилетия се е знаело за случващото се, но едва с публикациите на Матилда Густавсон културата на мълчание около посегателствата е нарушена.[4] За това си разследване Густавсон е удостоена с шведската Награда за журналистика „Стура шурналистприсет“ за 2018 г. в категорията „Разкритие на годината“.[5][6]
През ноември 2019 г. Густавсон публикува документалния си роман „Клубът“, който има широк отзвук и е сочен за „един от най-добрите примери за литературна журналистика, публикувани в Швеция“.[7] В романа тя задълбочава разследването си за властта в културния свят и господстващата култура на мълчанието. Густавсон пише за времето около публикуването на свидетелствата на жените за посегателствата, извършвани от Жан-Клод Арно, т.нар. „Културтрегер“, за след-историята, когато той е осъден за изнасилване и за конфликта в Шведската академия.[8] „Клубът“ е преведен на дванадесет езика, включително български, и през 2021 г. е номиниран за полската награда за литературен репортаж „Ричард Капушински“.[9] През юни 2020 г. филмовите права за „Клубът“ са продадени на компанията „Нурдиск филм“, като сценарият по романа на Густавсон ще бъде написан от Марен Луис Кене, сценаристка на „Кралицата на сърцата“ (2019)[10].
Награди редактиране
- 2016 г. – Наградата на Асоциацията на шведските публицисти „Златно перо“ с мотивация: „За това, че с острото си перо влиза под кожата и на личността, която изобразява, и на своето време"[1]
- 2018 г. – Наградата на шведската медийна асоциация „Сверийес Тидскрифтер“ за „Журналист на годината“, с мотивация: „Тя създава ново разбиране за често интервюирани личности – но може би най-вече за обществото, в което живеем“[11]
- 2018 – „Стура шурналистприсет“ в категорията „Разкритие на годината“[4]
- 2019 – Наградата на Шведската асоциация на заетите в книгоразпространението Svenska Bokhandelsmedhjälpareföreningen[12]
- 2019 – Наградата на вестник „Експресен“ на името на Бьорн Нилсон за добра културна журналистика[13]
Библиография редактиране
- Den här tidens lidande... – en e-singel ur Granta #5 (2015) [Elektronisk resurs] Albert Bonniers förlag. Libris 17882273. ISBN 9789100155476
- Klubben: en undersökning (2019) [Stockholm]: Albert Bonniers förlag. Libris bmdf1mcf855pnv8p. ISBN 9789100177645
- Клубът: Журналистическо разследване на злоупотребите с власт зад Нобеловия скандал, започнал през 2017. София: Издателска къща Гутенберг, 2022. ISBN 9786191762071
Източници редактиране
- ↑ а б ”Hon får årets Guldpenna”. www.publicistklubben.se. Arkiverad från originalet den 20 december 2016. Läst 22 augusti 2017.
- ↑ ”Texten bottnar i mina egna erfarenheter” // 2015-07-07.
- ↑ 18 kvinnor: Kulturprofil har utsatt oss för övergrepp // Dagens Nyheter, 2017-11-21.
- ↑ а б DN:s Matilda Gustavsson fick Stora journalistpriset – DN.SE // 2018-11-22. (на шведски)
- ↑ ”Kulturprofilen-granskare och Lilla Aktuellt nomineras till Stora journalistpriset”. SVT Nyheter. 7 november 2018. Läst 8 november 2018.
- ↑ Svahn, Clas (22 november 2018). ”DN:s Matilda Gustavsson fick Stora journalistpriset – DN.SE” (på svenska). DN.SE. Läst 22 november 2018.
- ↑ ”Matilda Gustavssons ”Klubben” är en lysande bok”. DN.SE. 25 november 2019. Läst 11 mars 2021.
- ↑ Hagberg, Mattias (21 november 2019). ”Matilda Gustavsson visar hur man ska skriva om sexuella övergrepp”. gp.se. Läst 1 maj 2020.
- ↑ ”The Club: A Chronicle of Power and Abuse at the Heart of the Nobel Scandal” Архив на оригинала от 2021-10-06 в Wayback Machine. (på engelska). Ahlander Agency. Läst 9 augusti 2021.
- ↑ Nordisk Film has acquired the film rights to THE CLUB, Matilda Voss Gustavsson’s acclaimed book from 2019 // Nordisk Film. 2020-06-22. Посетен на 2022-05-11.
- ↑ ”Matilda Gustavsson blir Årets journalist på Tidskriftsgalan”. SVT Nyheter. 7 november 2018. Läst 7 februari 2020.
- ↑ TT (29 april 2020). ”Matilda Voss Gustavsson och Lars Lerin prisas”. Kristianstadsbladet. Läst 1 maj 2020.
- ↑ ”Matilda Gustavsson får Expressens pris”. DN.SE. 17 februari 2020. Läst 1 maj 2020.
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Matilda Gustavsson в Уикипедия на шведски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |