Менискусът (от гръцкото Μηνίσκος, „menískos“ – „полумесец“) е физично явление: изкривяването на свободната повърхност на течността в близост до стените на съда, особено лесно наблюдавано при тесни капилярни отвори.[1] Дължи се на повърхностното напрежение и зависи както от вида на течността, така и от веществото на контейнера, и може да се изрази както във вдлъбната, така и в изпъкнала повърхност.

Междумолекулните връзки в живака са по-силни от адхезията и той не мокри стъклото, затова образува изпъкнала повърхност, докато водата мокри стените на съда и затова повърхността ѝ е вдлъбната.

Източници редактиране

  1. Илюстрована семейна енциклопедия. изд. Dorling Kindersley, 2006. ISBN 84-9819-494-6. с. 799.