Мерената реч има ритъм, създаден от правилно редуване на ударени и неударени или къси и дълги срички. Използва се предимно в поезията, затова често се отъждествява със стихотворната, поетическата реч.[1] Мерената реч се отличава от немерената със своята по-богата емоционалност и музикалност. Интонацията, ритъмът, паузите и др. спомагат за изразителността и въздействието на мерената реч.[2]

Например стихотворението „Юноша“ от Христо Смирненски се състои от четиристишия,
във всяко от които се редуват четиристъпен и тристъпен анапест :[2]

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.


Макар и по-рядко, мерена реч се среща и в други жанрове. Съществуват например приказки в мерена реч. От този вид е приказката „Постник“ от Ран Босилек, която започва така:

Вълчо постник станал. Девет клетви сторил месо да не кусва. Див медец ще ближе. Ще яде коприва и само във празник риба ще похапва.

Ритъмът на приказката е изграден върху относително правилното редуване на ударена и неударена сричка. Това редуване е постигнато чрез подбор на предимно двусрични думи с ударение на първата сричка.

Източници редактиране

  1. ИБЕ – БАН, Речник на българския език (справка за термина мерена реч).
  2. а б Л. Ницолов, Л. Георгиев, Хр. Джамбазки, С. Спасов, Речник на литературните термини, София, 1973.