Месих паша
Месих паша (на турски: Mesih Paşa; † ноември 1501 г.) е военачалник от османския флот и велик везир от гръцки произход, вероятно племенник на последния византийски император Константин XI Палеолог.
| Месих паша مسيح پاشا | |
| велик везир на Османската империя | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | ислям |
| Семейство | |
| Род | Палеолози |
Живот редактиране
Месих паша е свързан с династията Палеолози, последните византийски императори. Според хроника от XVI в. („Ecthesis Chronica“) той е син на брата на император Константин XI Палеолог[1].
Той е десетгодишен, когато Константинопол е превзет от османците, и заедно с двама от братята му е обърнат в исляма[2]. Единият от братята му е Хас Мурад паша, също известен османски военачалник и любимец на султан Мехмед II, който загива в сражението при Отлукбели през 1473 г.[3]
Месих паша за пръв път се споменава в източниците през 1470 г., когато е санджакбей на Галиполи. Тъй като това е главната военноморска база на Османската империя, постът включва и командването на голяма част от флота. Именно като военачалник на флота Месих паша се отличава при завладяването на Евбея от османците във Венецианско-турската война[4]. Венецианските архиви обаче документират, че скоро след това той предлага да предаде на Венеция Галиполи и нейния флот срещу 40 000 златни дукати и възможността да стане владетел на Морея, която дълго време е била полуавтономно деспотство под управлението на Палеолозите[5].
Около 1476/1477 г. Месих паша е назначен за един от везирите в Дивана, но през 1480 г. губи поста си след неуспешната обсада на Родос. При следващия султан Баязид II той отново получава назначение като везир.[6]
По неизвестни причини през януари 1485 г. той губи благоволението на султана, а заедно с това и поста на везир, и е понижен в длъжност управител на Пловдив. След това е изпратен в Кафа, където често в качеството им на санджакбейове са отстранявани военни, изпаднали в немилост. Все пак нещата се обръщат и през 1499 г. Месих паша е назначен за втори везир, а по-късно и за велик везир. Следва френско-венецианско нападение над Лесбос, което така разгневява Баязид II, че той удря Месих паша с лъка си. Скоро след това Месих паша е ранен докато инспектира потушаването на пожар в Галата и умира от раните си през ноември 1501 г.[7] Погребан е в квартала Аксарай на Истанбул[8].
Деца редактиране
Месих паша има трима сина – Али бей, Махмуд челеби и Бали бей, които служат като санджакбейове на санджака Вълчитрън (днес Косово).
Източници редактиране
- ↑ Stavrides, Théoharis (2001). The Sultan of Vezirs: The Life and Times of the Ottoman Grand Vezir Mahmud Pasha Angelovic (1453 – 1474). Brill. ISBN 978-90-04-12106-5.
- ↑ Lowry, Heath W. (2003). The Nature of the Early Ottoman State. Albany, NY: State University of New York Press, p.122
- ↑ Tekindağ Ş. Mahmud Paşa : Islamansiklopedisi. – 2003. – Т. 27. – P. 377
- ↑ İnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. pp. 1025 – 1026. ISBN 90-04-08112-7
- ↑ İnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. pp. 1025 – 1026. ISBN 90-04-08112-7
- ↑ İnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. pp. 1025 – 1026. ISBN 90-04-08112-7
- ↑ İnalcık, Halil (1991). „Mesīḥ Pasha“. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden: E. J. Brill. p. 1026. ISBN 90-04-08112-7
- ↑ Stavrides, Théoharis (2001). The Sultan of Vezirs: The Life and Times of the Ottoman Grand Vezir Mahmud Pasha Angelovic (1453 – 1474). Brill. ISBN 978-90-04-12106-5.