Методи Патчев
Методи Якимов Патчев, наречен Попчето[1] и дядо Христо[2], е български революционер и прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
| Методи Патчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Методи Патчев в Общомедия | |
Биография редактиране
Методи Патчев е роден на 7 май 1875 година в Охрид.[4] Завършва гимназия в родния си град, след това е чирак на свой съгражданин кожухар в Пловдив. В 1896 година се завръща в Охрид и заедно с Христо Узунов става учител в училището „Св. св. Кирил и Методий“ в Кошища. В същото време влиза и в редовете на ВМОРО. По-късно учителства в село Ехловец.
Съгражданинът му Петър Карчев описва Патчев така:
| „ | Методи Патчев – винаги засмян, с благ израз на лицето, с очи, които излъчваха някаква детска доверчивост, с характерна бенка на бузата под дясното око, с черна завързана връзчица („патлика“) върху колосан галосник с лимонов цвят…[5] | “ |
През лятото на 1898 година Методи Патчев е избран след жребий да изпълни смъртна присъда над сърбоманина предател Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. На 5 август 1898 година, с помощта на Христо Узунов и Кирил Пърличев, сина на Григор Пърличев,[6] убива в центъра на Охрид Гърданов и макар да няма свидетели на убийството, е арестуван и осъден на 15 години. Лежи в Битолския затвор до амнистия през юни 1901 година.[7]
Назначен за учител в Прилеп за учебната 1901/1902 година[8], но вместо това става нелегален четник при Марко Лерински, а от октомври е войвода на първата агитационно-организаторска чета в Прилепско.[9] През март 1902 година ликвидира провинилия се войвода Тале Горанов.
Предадена от кмета на Кадино село, на 25 март 1902 година седемчленната чета на Патчев води сражение с 500 турски войници и след привършването на амунициите Методи Патчев застрелва четниците си и се самоубива.[10][4][11] Сред загиналите е и четникът Арсо Цветков. Вследствние на сражението избухва Кадиноселската афера.
След смъртта му за известно време Георги Сугарев действа в Прилепско.
Спомен редактиране
На името на Методи Патчев са кръстени улици, читалища и други в България и Северна Македония, сред които улица в квартал „Разсадник-Коньовица“ в София (Карта). За него народът пее песен, а на геройската му смърт и тази на другарите му Христо Силянов посвещава стихотворението си „Кадино-селските герои“, включено в цикъла „На загиналите“ от сбирката „Стихове“, издадена през 1904 година.
През 1904 година във Филаделфия, САЩ български преселници създават Македоно-одринско благотворително дружество „Методи Патчев“.[12]
Външни препратки редактиране
- "Методи Я. Патчев", възпоменателен биографичен материал на Христо Матов, публикуван в сп. "Македонска зора", год. 2, бр. V, София, 1904 година
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 36.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 334.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 125.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 11.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 120.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 71.
- ↑ „Македонска зора“, бр. 15, стр. 5-7.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 136.
- ↑ Писма и изповеди на един четник, XXVI, Хр. Силянов, 1902 г.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 347.
- ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 160 - 161.
