Мик Херон

английски писател

Мик Херон (на английски: Mick Herron) е английски поет и писател на произведения в жанра трилър, криминален роман и шпионски роман.[1][2][3][4][5]

Мик Херон
Mick Herron
Мик Херон, 2018 г.
Мик Херон, 2018 г.
Роден11 юли 1963 г. (60 г.)
Професияписател, поет
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период2003 -
Жанртрилър, криминален роман, шпионски роман
Известни творбипоредица „Куци коне“
НаградиЗлатен кинжал

Повлиян от
Уебсайтwww.mickherron.com

Биография и творчество редактиране

Мик Херон е роден на 11 юли 1963 г. в Нюкасъл ъпон Тайн, Англия. Получава бакалавърска степен по английска филология от колежа Балиол на Оксфордския университет. След дипломирането си работи като заместник редактор в Лондон до 2017 г. Заедно с работата си започна да пише поезия, а след това и романи.[1][2][3][4][5]

Първият му роман Down Cemetery Road (Надолу по гробищния път) от поредицата „Оксфорд“ е издаден през 2003 г. Главни герои са: младата и омъжена Сара Тъкър, но недоволна от скучния си живот, смелата Зои Бьом, частен детектив, и други жители на Оксфорд, които разследват или са замесени в различни случаи на отвличания, убийства, и други престъпления.[1][2][3][4]

През 2010 г. е издаден първият му роман „Куци коне“ от едноименната поредица. Изпадналите заради провали в немилост агенти от британското разузнаване MI5 са изпращани в „Блатната къща“, където прекарват остатъка от кариерата си в рутинна работа, заради което ги наричат „куци коне“. Ривър Картрайт е такъв и прави безсмислени отчети на подслушани мобилни разговори, до момента когато млад мъж е отвлечен и похитителите му заплашват да излъчат обезглавяването му на живо в интернет. За Картрайт това е шанс да да изкупи вината си, но той открива, че нещата не са такива каквито изглеждат първоначално. Втората книга от поредицата Dead Lions (Мъртви лъвове) е издадена през 2013 г. и получава наградата „Златен кинжал“ на Асоциацията на писателите на криминални романи за най-добър роман на годината. Книгите от поредицата са издаден в над 20 страни по света. През 2022 г. поредицата е екранизирана в едноименния телевизионен сериал с участието на Джак Лоудън, Кристин Скот Томас и Гари Олдман.[1][2][3][4][5]

Негови разкази са публикувани в „Ellery Queen's Mystery Magazine“. Носител е на редица награди за криминалните си произведения.[1][3]

Мик Херон живее в Оксфорд.[1][4]

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • Reconstruction (2008)[1][3][4]
  • Nobody Walks (2015)
  • This is What Happened (2018)

Серия „Оксфордските разследвания“ (The Oxford Investigations) редактиране

  1. Down Cemetery Road (2003)[1][2][4]
  2. The Last Voice You Hear (2004)
  3. Why We Die (2006)
  4. Smoke and Whispers (2009)

Серия „Куци коне“ (Slough House) редактиране

  1. Slow Horses (2010)[1][2]
    Куци коне, изд.: „Сиела“, София (2022), прев. Коста Сивов
  2. Dead Lions (2013) – награда „Златен кинжал“ за най-добър криминален роман, награда „Пале Розенкранц“[3]
    Мъртви лъвове, изд.: „Сиела“, София (2022), прев. Коста Сивов
  3. Real Tigers (2016) – награда Last Laugh
  4. Spook Street (2017) – награда „Иън Флеминг”, награда Last Laugh
  5. London Rules (2018)
  6. Joe Country (2019)
  7. Slough House (2021)
  8. Bad Actors (2022)
новели към серията
  • The List (2015)
  • The Drop (2018)
  • The Catch (2020)
  • Standing By The Wall (2022)

Сборници редактиране

  • All the Livelong Day (2013)[1]
  • Dolphin Junction (2021) – награда „Елъри Куин“

Екранизации редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mick Herron в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​