Мозамбик
Мозамбик, официално Република Мозамбик (на португалски: República de Moçambique), е страна в югоизточна Африка, която граничи с Индийския океан на изток, с Танзания на север, с Малави и Замбия на северозапад, Зимбабве на запад и с Есватини и РЮА на юг. Страната е с площ 801 590 кв. км и е на 25-о място по големина на територията сред другите държави. Площта на Мозамбик надвишава с малко тази на Турция.
| Република Мозамбик República de Moçambique | |
| Химн: Pátria Amada | |
.svg) Местоположение на Мозамбик | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 801 590 km² (на 35-о място) |
| Води | 2,2% |
| Климат | субекваториален, тропичен |
| Столица | Мапуто |
| Най-голям град | Мапуто |
| Официален език | |
| Религия | 62% християнство 19% ислям 14% нерелигиозност 4% местни вярвания 1% други религии |
| Демоним | мозамбикчанин |
| Население (2022) | 31 693 239 (на 46-о място) |
| Население (2020) | 30 066 648 |
| Гъстота на нас. | 37 души/km² |
| Градско нас. | 37,1% (на 153-то място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна полупрезидентска република |
| Президент | Филипе Нюси |
| Министър-председател | Адриано Малеяне |
| Организации | ООН, АС и др. |
| Законодат. власт | Събрание на републиката |
| История | |
| Независимост от Португалия | 25 юни 1975 г. |
| Членство в ООН | 16 септември 1975 г. |
| Гражданска война | 1977 – 1992 г. |
| Конституция | 21 ноември 2004 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 48 млрд. USD[1] (на 46-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 1457 USD (на 187-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 17,8 млрд. USD (на 128-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 542 USD (на 185-о място) |
| ИЧР (2021) | 0,446 (нисък) (на 185-о място) |
| Джини (2014) | 54,0 (нисък) |
| Прод. на живота | 60,2 години (на 174-то място) |
| Детска смъртност | 74,2/1000 (на 118-о място) |
| Грамотност | 38,7% (на 169-о място) |
| Валута | Мозамбикски метикал (MZN) |
| Други данни | |
| Часова зона | CAT (UTC+2) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | MZ |
| Интернет домейн | .mz |
| Телефонен код | +258 |
| ITU префикс | C8A-C9Z |
| Официален сайт | portaldogoverno.gov.mz |
| Мозамбик в Общомедия | |
Днешните мозамбикански земи са били открити от Вашку да Гама през 1498 и станали португалска колония през 1505. Мозамбик е член на общност на португалоезичните държави и на общността на нациите.
География редактиране
Климатът в северната и централната част на страната е субекваториален, а в южната – тропичен. Сухият сезон продължава от април до септември, когато е и най-доброто време да се посети страната. Тогава температурите са по-ниски – максималните варират около 25 °C, а минималните са около 15 °C и валежите са значително по-малко отколкото през дъждовния период. Дъждовният период продължава от октомври до март, когато средните температури са около 31 °C и има значителни по количество валежи. Най-високата температура, измерена в Мозамбик, е 47,1 °C, а най-ниската – около 1 °C.
История редактиране
Ранна история редактиране
През I-V век територията на днешен Мозамбик е заселена от използващите желязо народи банту, които идват от запад и север по долината на Замбези и постепенно заемат също платата и крайбрежните области. Те установяват земеделски общности или общества, базирани на пасищното говедовъдство.
От края на I хилядолетие Мозамбик е включен в търговските мрежи в Индийския океан, които достигат до южното пристанище Чибуене.[2] Търговски селища, като Софала и Ангоче са интегрирани в областта Зангебар и стават важни центрове на търговията с Ислямския свят на роби, злато, слонова кост и други стоки. Археологични свидетелства от XI-XIV век в Маникени говорят за оживени връзки с разположения във вътрешността на континента град Велик Зимбабве. През XII територии от днешните Мозамбик и Зимбабве влизат в африканската държава Мономотапа.
Португалска колония редактиране
Пътуването на Вашку да Гама през 1498 година превръща Португалия във важен нов фактор в търговията в Индийския океан, като в Мозамбик португалците ликвидират мюсюлманската търговска и военна хегемония, превръщайки пристанищата в своя база по морския път към Азия. В самото начало на XVI век те установяват контрол над остров Мозамбик и пристанището Софала, а през 30-те години малки групи търговци и търсачи на злато проникват във вътрешността. С основаването на търговските и военни постове Сена и Тете по течението на Замбези се опитват да установят контрол над търговията със злато.[3]
XIX-XX век редактиране
През 1886 – 1893 границите на колонията са установени след съгласуване с Великобритания и Германия. През 1951 Мозамбик е обявен за португалска отвъдморска провинция.
Независим Мозамбик редактиране
През 1964 г. започва въоръжено въстание под ръководството на Фронта за освобождение на Мозамбик (ФРЕЛИМО, основан през 1962 г.). На 25 юни 1975 г. – след Революцията на карамфилите в Португалия (април 1974) по споразумение с новото португалско правителство Мозамбик е провъзгласен за независима република с президент – Самора Машел. През 1977 г. ФРЕЛИМО е преобразуван в партия. През 1979 г. има въоръжени стълкновения с антиправителствени сили. През 1986 г. президент става Ж. А. Шисано, преизбран 1994, 1999. През 1990 г. с новата конституция се слага край на еднопартийния режим. През 1992 се сключва се мир между Ж. А. Шисано и бунтовниците. Следва операция на ООН в Мозамбик (ONUMOZ), с цели проверява спазването на примирието и други. През 1994 са проведени първите в историята на страната свободни демократични избори (за президент и парламент). През 1995 г. страната влиза в състава на Общността. През 2005 г. президент става А. Е. Гебуза. Мозамбик е член на ООН от 1975 г.
Население редактиране
Населението на Мозамбик надхвърля 21 млн. души. За сравнение, през 1997 населението е било 16 млн. души. Бързото нарастване на броя на населението се дължи на високия естествен прираст. Средната продължителност на живота в Мозамбик е 41 години. Средно на една жена в Мозамбик се падат пет деца. Значителен е броят на заболелите от СПИН – те са 1,3 млн. или 12% от населението. Над 99% от населението са африкански племена – маконде, яо, суахили, тсонга и др. Останалата част са европейци и индийци. Религиите, които изповядва населението, са: католицизъм (23,8%), ислям (17,8 %), ционизъм (африканска форма на християнството) (17,5 %) и 23,1% са нерелигиозни. Макар че португалският е официалният език в Мозамбик, по-голямата част от населението говори на други, африкански езици.
Държавно управление редактиране
Мозамбик е Република. Начело на държавата и правителството стои президента. Политическите партии в Мозамбик са: Партия Фрелимо и Национално съпротивление на Мозамбик.
Административно деление редактиране
Мозамбик е разделен на 10 провинции и столицата Мапуто, която има статут на провинция. Провинциите са разделени на 146 окръга (дищриту).[4]
| Карта | Провинции |
|---|---|
|
Икономика редактиране
По-голямата част от населението се занимава с отглеждане на царевица и маниока или работи на плантации за отглеждане на износни култури – кокосови палми, памук, захарна тръстика, кашу, сизал, тропични плодове. Основен отрасъл е и риболовът, а ловът на скариди е от особено значение за износа на страната.[6]
Мозамбик разполага с големи залежи на мед, желязо, уран, въглища, природен газ, диаманти. Добивната промишленост обаче тепърва се развива.[6]
Официалната валута е новият метикал (към 2007 г. 1 щатски долар се равнява на 25 метикала), който замества стария с размер 1000 към 1. Старата валута е изкупувана от банката на Мозамбик до края на 2012 г. Щатският долар, рандът на ЮАР, а в последно време и еврото са широко разпространени в страната и се използват в бизнес сделките. Минималната легална заплата на човек е 3800 метикала за месец.
Инфраструктура редактиране
Култура редактиране
Други редактиране
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ www.imf.org
- ↑ Sinclair 2012.
- ↑ Brown 2006.
- ↑ Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 420
- ↑ Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 421
- ↑ а б Клайв Джифърд. География на света. 2005. ISBN 954-625-359-6. с. 377.
- Цитирани източници
- Brown, Christopher Leslie et al. Arming slaves: from classical times to the modern age. Yale University Press, 2006. ISBN 978-0-300-10900-9. (на английски)
- Sinclair, Paul et al. Trade and Society on the Southeast African Coast in the Later First Millennium AD: the Case of Chibuene // Antiquity 86. 2012. (на английски)
Външни препратки редактиране
- Новинарска агенция от Мозамбик
- Световна класация по свобода на словото Архив на оригинала от 2003-12-05 в Wayback Machine. – Намира се на 70-о място от общо 139 държави