Монголска песчанка

вид бозайник
(пренасочване от Монголски джербил)

Монголската песчанка [2][3] (или монголски джербил) (Meriones unguiculatus) е гризач от подсемейство Песчанки (Gerbillinae). Това е най-широко разпространеният вид от подсемейството и е видът, традиционно отглеждан като домашен любимец или като животно за експерименти. Както златистия хамстер, и монголската песчанка за първи път e занесенa в САЩ от д-р Виктор Швенткер с цел научни експерименти.[4] Първоначално от Монголия в Англия са занесени 44 двойки от вида.

Монголски джербил
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Мишкови (Muridae)
род:Малки песчанки (Meriones)
подрод:Pallasiomys
вид:Монголски джербил (M. unguiculatus)
Научно наименование
(A. Milne-Edwards, 1867)
Разпространение
Монголски джербил в Общомедия
[ редактиране ]

Произход редактиране

Meriones unguiculatus е еволюирал в полупустинните и степни територии на Монголия. Там е развил дълги крака за скачане и бягане от нападателите си, зъби, с които да гризе твърди ядки и растителна материя, както и техники за съхраняване на водата и телесните течности, които му помагат да оцелее в безводния климат. Поради тежкия климат, монголските песчанки нямат много врагове в естествените си местообитания. Повечето от тях са змии или грабливи птици. Видът е активен през деня, но се прибира в леговището си през най-хладните и най-горещите части на деня.

Местообитания редактиране

Видът M. unguiculatus произхожда от Монголия. Естествените му местообитания се състоят основно от степи и полупустини. Почвата на степите е песъчлива, покрита с треви, билки и храсти. Степите се отличават с хладни сухи зими и горещи лета. Температурите могат да достигнат до 50 °C, но средната температура през почти цялата година е около 20 °C.

В дивата природа песчанките живеят на групи, състоящи се основно от една двойка родители, последното им поколение и няколко от порасналите малки от предишни поколения. Само доминантната женска ражда, но тя се чифтосва с по няколко мъжки в рамките на овулационния си период. Една група песчанки обикновено покрива територия от около 325-1550 m2.

Групата живее в леговище в земята с по 10-20 излаза. Някои по-дълбоки леговища имат само 1-3 изхода и се използват за убежища от хищници в случаите, когато песчанката се е отдалечила от основното леговище. Леговището на една група често може да се окаже свързано с леговища на съседни групи песчанки.

История редактиране

Първото известно споменаване на вида датира от 1866 година от отец Арманд Дейвид, който изпратил от северен Китай тези „жълти мишки“ на Природонаучния музей в Париж (Musée d'Histoire Naturelle). Кръстени са Meriones unguiculatus от учения Милн-Едуардс през 1867 година. Латинското им название означава „воин с нокти“, частично по името на гръцкия воин от Троянската война Мерион, герой на Омировата „Илиада“.

Песчанките стават популярни като домашни любимци едва след 1954 г., когато 20 родителски двойки са внесени в САЩ от източна Монголия с цел научни експерименти. Почти всички песчанки, които са в продажба като домашни любимци днес, са наследници на тези 40 индивида. Селективното им размножаване в плен за търговия с домашни любимци е довела до широко разнообразие на цветови вариации и шарки на козината.[5]

Източници редактиране

  1. Meriones unguiculatus (A. Milne-Edwards, 1867). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Божков, Димо и др. Зоологически речник български латински руски английски // Издателство „Петър Берон“, София, 1994 г.
  3. НАРЕДБА № 20 ОТ 1 НОЕМВРИ 2012 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОПИТНИТЕ ЖИВОТНИ И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ОБЕКТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО, ОТГЛЕЖДАНЕТО И/ИЛИ ДОСТАВКАТА ИМ // ДВ. бр. 87 от 9 ноември 2012 г. Посетен на 13 август 2014 г.
  4. Schwentker, V. "The Gerbil. A new laboratory animal." Ill Vet 6: 5–9, 1963.
  5. American Gerbil Society Color Strips, архив на оригинала от 11 април 2013, https://web.archive.org/web/20130411074528/http://agsgerbils.org/Learn/Color_Strips/#color, посетен на 18 април 2013 
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mongolian gerbil в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​