Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“
Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ е обект на Регионалния исторически музей в Ловеч.
| Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ | |
| Местоположение | Ловеч, България |
|---|---|
| Тематика | Минералогия Праистория Античност Техника |
| Основан | 2008 г. |
| Работно време | |
| Лятно работно време | април–октомври 9,00 – 13,00/14,30-18,00 (почивни дни: събота и неделя) |
| Зимно работно време | ноември–март 8,00 – 12,00/13,00–17,00 (почивни дни: събота и неделя) |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | 5500 Ловеч улица „Княз Имеретински“ № 1 |
| Телефон | 068/601 – 399 отдел „Работа с публики и комуникации“ |
| Сайт | Официален сайт |
Създаване редактиране
След реконструкция по Програма „Красива България“ сградата на закритото ОУ „Любен Каравелов“ в гр. Ловеч е превърната в музей. Експозицията се състои от Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ (минерали и минерални суровини), Музейна сбирка „Радиоапарати“, Зала „Експериментална археология“ и „Лапидариум“.
Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ редактиране
Сбирката е дарение от доцент д-р Васил Атанасов – дългогодишен преподавател в Минно-геоложкия университет, София.
Атанасов над 50 години събира образци от минерали и минерални суровини. Открива новия минерал, сребърно-меден живачен сулфид, който е признат в целия свят. Дарява сбирката си на Регионалния исторически музей.
В сбирката са изложени около 1500 минерални образци от България и чужбина. Обособена е в самостоятелна зала. Всеки минерал е положен върху специално направени постаменти.
Музейна сбирка „Радиоапарати“ редактиране
Регионалният исторически музей съхранява във фондовете си над 200 бр. лампови радиоапарати, които са притежание на жителите от Ловешко. Изключително богата колекция от радиоапарати е предоставена от ловчалията инженер Кирил Петров.
В експозицията са представени част от тях, като акцентът е поставен върху произведените между 1930-те и 1950–те години радиоапарати. Познати в цял свят са марките: „Телефункен“, „Блаупункт“, „Саба“, „Сименс“, „Лоренц“, „Филипс“, „Тесла“ и др. Най-старият от тях е батерийният радиоприемник марка „Льове“ тип Н23Н, произведен в Берлин преди 1930 г. Отделя се място и на по-малко застъпените в България апарати на американските фирми: „Дъглъс“, „Емерсон“ и „Пилот“.
Специален раздел е посветен на произведените в България марки апарати: „Херц“, „Юнион“, „Норд Вест“, „Адмирал“, „Уро“, „Тулан“, „Адмирал Савоя“, произведени преди 1944 г. Изключителен интерес предизвиква представянето на ръчно сглобени радиоапарати (т. нар. самоделки), както и запознаването на посетителите с устройството на ламповите апарати.
В експозицията са представени и първите български учебни помагала за радиолюбители, издадени през 1920 и 1930-те години. Посетителят може да се запознае с кратки биографични данни за пионерите в тази област: Хайнрих Херц, Никола Тесла, Александър Попов и др., както и основни факти за началото на радиоразпръскването в България.
Зала „Експериментална археология“ редактиране
Експониран е стратиграфски профил и уникални находки от Деветашката пещера.
Учебната зала по археология предлага образователни програми за ученици: уроци, лекции, дискусии, достъп до специализирана литература, възможност за пряк достъп до експонати и участие в изработването на сечива, съдове и фигурки от глина.
Направена е възстановка на интериор от праисторическо жилище с възможност за работа на вертикален тъкачен стан, смилане на зърно с хромел, демонстрации на запалване на огън с помощта на дървен свредел и др.
„Лапидариум“ редактиране
Eкспонирани са находки от римски произход намерени в Ловеч и Ловчанско.[1]
Източници редактиране
- ↑ Албум „Ловеч“, Вт, 2010, с. 36 – 40