Музей на историята на изкуството

Музеят на история на изкуството (на немски: Kunsthistorisches Museum) във Виена, Австрия, разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа. В продължение на векове тя е притежание на Хабсбургите.

Музей на историята на изкуството
Kunsthistorisches Museum
Сградата на музея
МестоположениеВиена
Тематикамузей
Основан1889
АрхитектГотфрид Земпер и Карл фон Хазенауер
Телефон+43 1 525240
Сайтwww.khm.at
Карта Местоположение в Инерещат
Музей на историята на изкуството в Общомедия

Сградата е проектирана от архитектите Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер, заедно с идентичната по външен облик сграда на Природоисторическия музей, която се намира срещу нея. Строена е между 1871 и 1891 г.

Изгледи от сградата на музея редактиране

Колекция „Древно изкуство“ редактиране

Египетска и близкоизточна колекция редактиране

Колекциите от Древен Египет и Близкия Изток включват общо 17 000 произведения, от които само 4000 са изложени. В египетската колекция се помещават 12 000 произведения, включително саркофази, скулптури и предмети от бита. Сред най-забележителните произведения са:

Древногръцко и древноримско изкуство редактиране

Обхваща гръцки, етруски и римски антики: почти 3000 украшения от древността, бронзови и мраморни статуи, вази и бюстове. Най-известното произведение безспорно е Gemma Augustea, гравиран оникс – камея, която изобразява празнуване на военните триумфи на римския император Август.

Кабинет за приложно изкуство (Kunstkammer) редактиране

Кабинетът е отворен отново през 2013 г. в крило на приземния етаж след много години работа. Той има 2162 скъпоценни предмета, събрани през вековете на управлението на Хабсбургите: статуетки, съкровища на Свещената Римска империя, бижута, слонова кост, емайлирани предмети, часовници, научни инструменти. Той заема 20 стаи и 2700 m² с предмети от Средновековието, Ренесанса и Барока, включително еклектика от XIX век. Най-известната творба е солницата на Бенвенуто Челини, създадена през XVI век за краля на Франция Франсоа I.

 
Солница, изработка на Бенвенуто Челини (Маниеризъм)

Колекция от ренесансово изкуство редактиране

Северните земи на съвременна Италия дълго време влизат в състава на Австрия. Във Виена десетилетия се пренасят картини от Италия, а италианските художници (архитекти, градинари, композитори, музиканти, актьори) работят в различни градове на Австрийската империя. Във Виена се събират значителни художествени колекции от Италия. Това е периодът на обмен между страните с цел връщане в Италия макар и малка част от националното културно наследство. Именно във Виена са се запазили бижутерските изделия на Бенвенуто Челини, които не са съхранени нито в Италия, нито във Франция.

Някои от най-известните картини са:

 
Рафаело Санцио. Мадоната на поляната. 1506
 
Пиетро да Кортона. Завръщането на Агар. ок. 1637

Изкуството на Венеция редактиране

Южна Италия редактиране

Колекция от изкуство от Германия редактиране

Фламандска живопис редактиране

Живопис от Епохата на маниеризма редактиране

Маниеризъм е преходен етап между изкуството на Ренесанса и Барока и за известно време съществува заедно с двете стилистически направления. Изкуствоведите свързват появата на Маниеризма с разочарованието от идеите на Ренесанса и главно с идейната криза на XVI век. Виенският кралски двор радостно приветства представителите на новото творческо течение, откъдето и да са. Австрийският двор бързо става един от най-мощните центрове на Маниеризма в Западна Европа. В края на XVI век, по време на който е пренасянето на столицата от Виена в Прага, столичният град става известен център на Маниеризма, където работят:

По-късно тези произведения са пренесени във Виена, създавайки значителна колекция съответстваща на този художествен стил.

Джузепе Арчимболдо редактиране

Портрети на представители на Хабсбургите редактиране

Външни препратки редактиране