Нотният запис (музикалната нотация) е система, използвана да визуализира фонетично представяната музика чрез използването на писмени знаци, включително древни или съвременни музикални символи. Видовете и методите варират в различните култури и епохи. Въпреки че много древни култури използват символи за представяне на мелодия, никоя от тях не се доближава до разбирането, което имаме в наши дни. Пълното разбиране на музикалната нотация в Европа започва през Средновековието, след което е адаптирана по целия свят.

Ръчно написани ноти на BWV 995 от Йохан Себастиан Бах

Музикални символи редактиране

Музикални символи са знаците и символите, използвани от около 13 век в музикалната нотация на музикалните партитури, стилове и инструменти, за да опишат тяхната тоналност, ритъм и темпо, и до известна степен тяхната артикулация.

Списък с елементите на нотния запис:

Ноти и паузи редактиране

 
416
Нота Пауза Име на нотата и на паузата Стойност
    Осморна цяла 8
    Четворна цяла 4
    Двойна цяла 2
    Цяла 1
    Половина 1/2
    Четвъртина 1/4
    Осмина 1/8
    Шестнадесетина 1/16
    Тридесет и вторина 1/32
    Шестдесет и четвъртина 1/64
    Сто двадесет и осмина 1/128
    Двеста петдесет и шестина 1/256

Видове черти редактиране

Черта Име Описание
  Без черта Петолиние в чистия си вид.
  Допълнителна (спомагателна) черта Допълнителните черти са успоредни на петолинието и се изписват над или под него, като броят им не може да надвишав пет. Служат за изписване на по-високи или по-ниски тонове.[1]
  Стандартна тактова черта Най-простата тактова черта, разделяща два такта.
  Двойна тактова черта Използва се с цел отделяне на различни части от композицията. Използва се още при промяна на тоналността и размера, както и при същински промени в стила или темпото.
  Пунктирана Използва се при дълги тактове в сложни размери с цел улеснение при прочитането на музикалния текст.
  Заключителна Обозначава края на композицията.
  Повторителна Служи за повторение на един или няколко такта. На илюстрацията има две повторителни черти – начална и крайна.

Почивки редактиране

Почивка Описание
  Символ, указващ на изпълнителя да си поеме въздух (или да направи пауза, когато се отнася се за недухови инструменти). Тази пауза не влияе цялостно на темпото. За инструменти с лък указва лъкът да се повдигне и следващите ноти да се изпълнят с движение надолу (или нагоре, ако така сочи паузата).
  Указва кратка пауза, през която времето не се отчита. В оркестрово изпълнение времето се подновява, когато диригентът укаже.

Запис за незрящи редактиране

New York Point е брайлова система, подобна на тактилната писменост за слепите. Измислена е от Уилям Бел Уейт (William Bell Wait) (1839 – 1916), учител в Нюйоркския институт за образование на слепи.

Брайлов символ                     
Нотно означение C D E F G A B
Времева стойност              

Музикална динамика редактиране

Музикалната динамика определя силата на звука, която варира по време на изпълнение на произведението.

  Пианисимо
Много тихо
  Пиано
Тихо
  Мецо-пиано
Меко, но малко по-силно от пиано
  Мецо-форте
Половината от силата на форте
  Форте
Силно
  Фортисимо
Много силно
  Сфорцандо
Указва внезапно повишаване на силата.
  Крешендо
Постепенното засилване на силата. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни.
  Декрешендо
Постепенното намаляване на силата. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни.

Източници редактиране

  • Минчева, Пенка П. „Практически курс по солфеж“. София, BalkaNota, 2008. ISBN 978-954-388-009-6. с. 120.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Símbolos da notação musical moderna в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. Хаджиев, Парашкев. Елементарна теория на музиката. София, ДИ "Музика", 1990. с. 47,48.